О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
София, 24.03.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2441 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. и И. К. И. чрез пълномощника им адвокат К. В. против решение № 36 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 38 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1295 от 6.11.2023 г. по гр. д. № 2104/2022 г. на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от Н. Д. И. и И. К. И. против И. И. Д. и Я. Д. М. иск за солидарно заплащане на сумата 30 000 лв. (част от сумата 100 000 лв.), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената на ищците и премахната сграда идентификатор ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането 1.08.2020 г.
И. И. Д. и Я. Д. М. са подали чрез пълномощника си адвокат С. В. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че искът е основан на твърденията, че ищците са били собственици при условията на съпружеска имуществена общност на двуетажна жилищна сграда /застроена площ 40 кв. м. и РЗП 85 кв. м./, представляваща по КККР, одобрени 2008 г., сграда с идентификатор ***, изградена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица],13а. Сградата е построена в тогава държавното дворно място, представляващо парцел *, кв. 56, с площ от 375 кв. м., след дадено съгласие от Д. Н. И. /баща на ищеца, на когото е било предоставено по предвидения ред право на строеж върху държавното дворно място/. За строителството е било издадено от компетентен орган разрешение за строеж № 16/24.11.1995 г. за строителство на временна жилищна сграда по чл.149 ППЗТСУ /отм./, както и одобрени на 03.11.1995 г. архитектурни проекти. Сградата е съборена във връзка с разрешено и извършено ново строителство в имота. След събаряне на семейното им жилище питали управителя на дружеството-строител дали ще бъдат обезщетени, но тя им отговорила, че къщата им е незаконна, нямат собственост върху земята и поради това няма да бъдат обезщетени. В отговора на исковата молба И. И. Д. и Я. Д. М. оспорват иск с твърдения, че ищците са участвали в преговорите във връзка със застрояването на имота, запознати са били с одобрения ПУП-ПРЗ и с необходимостта от събаряне на съществуващите сгради и с декларация от 6.08.2020 г. ищеца Н. И. се е съгласил да се разрушат /съборят/ всички налични в поземления имот сграда и постройки и че няма да пречи при разрушаването и почистването им. Ищецът и синът му са били обезщетени с обекти в бъдещата сграда от възложителите и негови родители Д. И. и Н. И..
Съдът е приел за установено, че с решение по протокол № 34/16 от 01.07.1960 г. на ИК на ВГНС е допълнено решение № 25/11 от 24.02.1960 г. на ИК на ВГНС е било отстъпено право на строеж на И. А. Г. върху държавен парцел *, кв. 1146,[жк], отчужден с решение № 23/12 от 03.02.1960 г., като е допълнено, че право на строеж се отстъпва и на Д. Н. Г.. С констативен нотариален акт № 160/17.04.1970 г. Д. Н. И. (страните не спорят, че Д. Н. Г. и Д. Н. И. са имена на едно и също лице) е признат за собственик на жилищна сграда, изградена в парцел *, кв. 1146,[жк]въз основа на отстъпено му от ИК на ВГНС с решение по протокол № 34/01.07.1960 г. право на строеж и ползване върху 187,50 кв. м. ид. ч. от парцела, целият с площ от 375 кв. м. Видно от скицата, приложена на л. 318 от делото на ВОС, е, че в дворното място, представляващо към 1995 г. по действащ ЗРП парцел * с площ от 375 кв. м., са били изградени на калкан две жилищни сгради от всеки от носителите на учреденото по реда на чл. 15 ЗС-отм., право на строеж върху държавно дворно място, представляващи по КККР, одобрени 2008 г., съответно сграда с идентификатори *** (тази на И. И. Д., правоприемник на И. А. Г.) и сграда с идентификатор *** (тази на Д. Н. И.), както и изградените от носителите на правото на строеж, според предвидената възможност с изменението на чл. 131 ЗТСУ, обн. ДВ, бр. 45/84 г.-отм.), гаражи, представляващи сгради, съответно с идентификатор *** и ***.
С договор за дарение, обективиран в № 25/12.01.1976 г., Д. Н. И. е дарил на ищеца Н. Д. И. (негов син) 1/3 ид. ч. от дясната част на жилищната сграда близнак, построена върху държавно дворно място, съставляващо парцел *, кв. 1146.
Съдът е посочил, че ищецът счита, че е бил носител на право на строеж за изграждането на процесната двуетажна жилищна сграда, представляваща по КККР сграда с идентификатор ***, която изградил въз основа на издадено му разрешение за строеж № 16/24.11.1995 г., виза за проектиране и архитектурен проект в чужд поземлен имот и придобил с изграждането й. Изложил е съображения, че дворното място е било държавна собственост (след приемане на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр. 96/99 г. - общинска собственост) и върху него е било отстъпено право на строеж с административен акт. Към 1995 г. при действието на чл. 15в, ал. 2 ЗС (отм.ДВ, бр. 33/96 г.), в редакция към ДВ, бр.31/90 г., за да придобие ищецът Н. И. като роднина по права линия на носителя на правото на строеж Д. Н. И. право на строеж за изграждане на жилище за своите нужди в държавния парцел (и при наличие на предвидено по застроителен план застрояване на допълнителен жилищен обект в парцела) е била необходима, според цитираната разпоредба, писмена молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги. При изпълнени изисквания на чл. 15в, ал. 2 ЗС молбата учредява право на строеж в полза на роднината по права линия, без да е необходимо допълнително изявление от носителя на правото на собственост върху земята, тъй като правната уредба придава вещно-прехвърлителен ефект на самата декларация. В настоящото производство, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд, ищците не са представили подобна молба, подписана от ищеца и от първоначалния носител на правото на строеж върху държавния парцел, с нотариално заверени подписи и вписана в нотариалните книги, поради което следва да се приеме, че с изграждането на сградата ищците не са придобили собственост върху същата. Издаденото на ищеца разрешение за строеж № 16/24.11.1995 г., както и виза за проектиране и обяснителна записка към архитектурен проект нямат отношение към придобиване на вещни права върху сградата, изградена върху държавното, впоследствие общинско дворно място и в тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че не е било необходимо придобиване на права по реда на чл. 15в, ал. 2 ЗС, защото е издадено разрешение за стоеж по реда на чл.149 ППЗТСУ-отм., виза за проектиране и одобрен арх. проект. Разрешението за строеж и останалите строителни книжа касаят законността на даден строеж, съответно градоустройствения му статут, а не вещно-правния му статут. Издаването на строителни книжа на лице без вещни права не може да доведе до придобиването на такива.
Съдът е посочил и че касателно вещните права в настоящия случай, ако новоизграденото е попадало в обема на първоначално отстъпеното от държавата право на строеж и е в съответствие с предвидено по действащ тогава застроителен план застрояване, то би било собственост на физическото лице, носител на правото на строеж (в която хипотеза и е могло да бъде обект на давностно владение), а, ако не е попадало в обема на първоначално отстъпеното право на строеж, то би било собственост на собственика на земята (държавата, после общината), в която хипотеза и до събарянето му през 2020 г. не би могло да бъде придобито чрез давностно владение.
С цитираното разрешение за строеж е било разрешено изграждането на временна жилищна сграда по чл.149 ППЗТСУ-отм. Редакцията на посочената норма към 1995 г. е предвиждала възможност в недвижими имоти, засегнати от мероприятия по териториално и селищно устройство, да се правят известни временни (сравнително ограничени по размер) постройки, с които да се даде възможност за задоволяване на най-неотложни жилищни нужди, като размерът на постройката следва да е до 40 кв. м. на два етажа или до 60 кв. м на един етаж с малък зимник. Прилагал се е съответно чл. 148, ал. 2 ППЗТСУ-отм., предвиждащ, че тези строежи се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство или другите мероприятия да се осъществяват през следващите три години, а ако във връзка със запланувано строителство строежите бъдат отчуждени в срок до 5 години от издаване на разрешението за строеж, те не се заплащат, като собствениците им са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите. Общото в уредбата на временните строежи по чл. 148-150а ППЗТСУ-отм. е, че те принципно не съответстват на градоустройственото предназначение на имотите, но се разрешават за междувременно, т. е. до осъществяване на предвидените по плана мероприятия, задоволяване на най-неотложни жилищни (или стопански) нужди. От скицата по заключението на СТЕ от 18.05.2023 г., визата за проектиране от 1995 г., и посочената площ на изградената сграда в проекта за изменение на КККР, приложен на л. 350 от делото на ВОС е видно, че сградата е била изградена в отклонение от предвиденото по визата за проектиране като местоположение (предвидена е правоъгълна форма и отстояние от имотната граница, а е изградена с Г-образна форма, минаваща по имотната граница) и с по-голяма площ от предвиденото - 64 кв. м., вместо 40 кв. м. Съдът е посочил, че незаконността на строежа, не е пречка за придобиването му чрез оригинерен способ, при наличието за предвидените за този способ предпоставки, както и не изключва автоматично правото на обезщетение.
С договори от 27.10.2006 г. община Варна е продала на Д. Н. И. 187,50 кв. м. ид. ч. от УПИ *, целият с площ от 375 кв. м., и на И. И. Д. 187,50 кв. м. ид. ч. от УПИ *, целият с площ от 375 кв. м. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 145/31.05.2011 г., Д. Н. И. и Н. И. И. са дарили на ответницата Я. Д. М. (тяхна дъщеря) 117,50 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***. Съдът отново е посочил, че временните строежи имат позволен статут до осъществяване на предвидените по плана мероприятия. С влязла в сила заповед от 06.06.2008 г. на кмета на [община] е одобрен изработеният по чл. 113 ЗУТ ПУП-РУР за УПИ *, кв. 56 по плана на 16 м. р. на града, отговарящ на действащия ПРЗ, одобрен със заповед от 23.09.1992 г. Видно от одобрения РУП е, че в УПИ * е предвидено застрояване с жилищна сграда с четири жилищни етажа и с магазини и гаражи на партерен етаж. Разположението на сградата, според скицата, попада върху всички съществуващи в имота стари жилищни сгради. На 25.03.2019 г. е подписан между „Найс билд“ЕООД като изпълнител и като възложители Д. Н. И., Н. И. И., Я. Д. М. и ищеца Н. Д. И. договор за изпълнение на строителство, имащ за предмет, според посоченото в него, изграждането от изпълнителя на жилищна сграда в дворното място, представляващо ПИ ***, който съгласно влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г 129/06.06.2008 г., е урегулиран в УПИ *, кв. 56 по плана на 16 м. р., съгласно одобрен архитектурен проект и влязло в сила разрешение за строеж, в замяна на прехвърлени ид. ч. от земята и учредяване право на строеж. Също на дата 25.03.2019 г. ищците И. са упълномощили К. М. Д. да ги представлява в качеството им на възложители на проекта, навсякъде, където е необходимо, като извършва правни и фактически действия по повод изграждане на бъдещата жилищна сграда в УПИ *, вкл. възлага изготвянето и одобрението на проекти, сключи договори за строителство и строителен надзор, получи разрешението за строеж на обекта, подготвя документацията в етапите на строителство, подготви сградата за приемане и експлотация. Със споразумение от 01.04.2019 г. между ищците и К. Д. е уговаряна степента на завършване на апартамент в бъдещата сграда, за който ще бъде запазено право на строеж за ищците, а със споразумение от 25.03.2019 г. и относно такъв за сина им Д. Н. Д.. Съгласуван и одобрен е на 15.06.2020 г. инвестиционен проект за сградата и издадено разрешение за строеж № 96/15.06.2020 г. по искане на собствениците на земята, легитимиращи се с посочените договори от 27.10.2006 г. и нотариален акт от 2011 г. От разрешението за строеж и обяснителната записка е видно, че проектът е изработен въз основа на горепосочения одобрен 2008 г. ПУП-РУП при съобразяване предвидените по него параметри и силует на застрояване. Видно от одобрения план и строителната документация е, че никоя от старите сгради в дворното място не е била включена в новия предвиден режим на застрояване, поради което и според разпоредбите на чл. 53а ЗУТ те са подлежали на премахване.
При така сключените договор от 2019 г. за строителство на сграда, според строителните предвиждания на плана от 2008 г. и дадено пълномощно, въззивният съд е приел за несъстоятелни и неустановени твърденията на ищците, че не са знаели, че процесната сграда няма да бъде засегната от бъдещото строителство и са били уверявани от управителя на дружеството и техен пълномощник в противното. На 01.07.2020 г. е бил сключен между ответницата И. И. Д. и „КБ Инженеринг“ЕООД договор за почистване и извозване на строителни отпадъци и земни маси за обект жилищна сграда в УПИ *. По заявление на И.Д. е издадено от община Варна на 20.07.2020 г. удостоверение за насочване на строителни отпадъци и изкопни земни маси за горепосочения обект с периода на транспортиране 01.08.2020 г. - 29.10.2020 г. На 06.08.2020 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и ниво на строежа, подписан от дружеството, осъществяващо строителен надзор - „СС-Консулт“ЕООД. В протокола, в скицата, описание на строителната площадка, е посочено, че на строителната площадка има съществуващи пет сгради, както се вижда на съставената схема, подлежащи на събаряне и извозване на отпадъците.
Според показанията на св. С. Д. (дъщеря на ищците) и св. Г.К. (живеещ на съпружески начала със св. С. Д.) процесната сграда е съборена в началото на м. 08.2020 г. Според показанията св. М.Д. сградата е съборена около десетина дни след откриване на строителната площадка, синът на ищците М. искал да си маха сам материали, железа, дограма, врати. Първо били съборени останалите сгради и накрая тази, защото М., който живеел там, искал да си събере всички материали. Според показанията на св. А. Н., същият е бил строителен работник на строежа. Имало наета друга фирма за събарянето с багер. Чакали Д., т. к. той искал да си събори покрива, искал да си вземе и желязото. Отчитайки свидетелските показания, както и посочената дата в протокола от 06.08.2020 г., съдът е приел, че събарянето на процесната сграда е осъществено след дата 06.08.2020 г. и преди дата 31.08.2020 г. На 06.08.2020 г. ищецът е подписал декларация с нотариално заверен подпис, в която е посочил, че е запознат с разрешението за строеж № 96/15.06.2020 г., издадено от община Варна, с което се разрешава извършването на строеж жилищна сграда, находяща се в УПИ *, кв. 56 по плана на 16-ти м. р. на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор ***, и е съгласен всички съществуващи сгради и постройки в този имот да бъдат разрушени/съборени, за което получава адекватно обезщетение и няма да пречи на премахването на разрушаването и впоследствие премахването на строителните отпадъци. Посочил е, че по аргумент от чл. 24, ал. 4 СК изявлението обвързва и ищцата, ако сградата е била тяхна собственост в условия на СИО. Видно от представените договори за дарение, обективирани в нотариален акт № 137/12.03.2021 г. и нотариален акт № 138/12.03.2021 г. е, че родителите на ищеца са дарили на него и сина му, съответно право на строеж за два апартамента в сграда и ид. ч. от земята.
От правна страна въззивният съд е съобразил , че доколкото събарянето на процесната сграда е извършено по възложение на ответниците, собственици на земята, то, за да носят отговорност като възложители, на осн. чл. 49 ЗЗД е необходимо установяване осъществяването от лицата, на които е било възложено събарянето, на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 45 ЗЗД - противоправно действие или бездействие, вреди, причинна връзка между действието или бездействието и вредите, вина на деликвента. Направил е извод, че по делото не е установено противоправно поведение, защото от една страна ищците не са установили право на собственост върху временната постройка, но дори и да се приеме, че такова е съществувало в техния патримониум, то събарянето й е извършено след изрично дадено от тяхна страна съгласие с оглед строителството на бъдещата, предвидена по действащ план за изграждане жилищна сграда, и в тази връзка не е противоправно. Поради липса на посочения елемент от състава и предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени е неоснователен и подлежи на на отхвърляне.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Д. И. и И. К. И. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е обосновано с конкретни доводи (извън тези, с които е обосновано основанието по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК) и при прочита на мотивите на въззивното решение касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен.
При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
1) дължи ли се обезщетение в полза на лице-суперфициарен собственик за извършени подобрения в поземления имот, ако подобренията са извършени на законно основание и със съгласието на другите носители на вещни права върху имота, преди тези подобрения да бъдат премахнати;
2) ако за един строеж е издадено разрешение за строеж, което е съобщено и не е оспорено от нито едно от заинтересованите лица, следва ли да се признае за законосъобразен - като издаден при спазване на материалните предпоставки на закона – влезлият в сила административен акт и да се признае правото на собственост върху построеното на възложителя;
3) при липса на запазена молба-съгласие от заинтересованите лица за изграждане на нов строеж и като се отчете, че наличието е било задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж, представляват ли представените по делото и неоспорени от страните строителни книжа – виза за проектиране, одобрени архитектурни проекти и влязло в сила разрешение за строеж - доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост върху построения при условията на чл. 149 ППЗТСУ-отм. временен строеж от построилото го лице;
3) временните строежи по чл. 149 ППЗТСУ-отм. позволяват ли притежаването им без да се учредява право на строеж за тяхното изграждане. Собствеността върху построеното придобива ли се с факта на построяването му;
4) означава ли съгласието на едно лице да бъде премахнат неговия строеж, че собственикът му се отказва от вещните си права и от правото на обезщетение за своята собственост;
5) при изрично заявено възражение от съпругата, че не е подписвала декларация за съгласие семейното жилище да бъде съборено, даденото съгласие само от съпруга й обвързва ли неподписалата съпруга
Първите три въпроса касаят съображенията на съда, че ищците не са доказали да са били собственици на сградата, построена въз основа разрешение за строеж по чл. 149 ППТЗСУ-отм. Тези мотиви са изложени в отговор на доводите във възивната жалба, но не са решаващи. Основното съображение за отхвърляне на иска е, че дори и ищците да са собственици, липсва противоправно поведение на ответниците, поради което и тези три въпроса се явяват неотносими към изхода на спора.
Четвъртият въпрос е несъответен на данните по делото и мотивите към съдебното решение, тъй като съдът не е приемал, че съгласието за събаряне на сградата съставлява и отказ от правото на обезщетение, а е формирал извод, че ищецът е заявил в декларацията от 6.08.2020 г., съдържаща съгласието за събаряне на сградите, че е получил адекватно обезщетение.
Въззивният съд не е формирал изводи и в контекста, в който е поставен петият въпрос, доколкото не е приемал, че заявеното от ищеца съгласие за събаряне на процесната сграда обвързва и съпругата му. Мотивите са, че дори сградата да е била съпружеска имуществена общност и само единият съпруг да е извършил разпореждането, давайки съгласие за събарянето й, ищцата не е оспорила това разпореждане в шестемесчния срок по чл. 24, ал.4 СК, съответно в същия срок не е предявила иска за обезщетяване на причинените от събарянето вреди.
С оглед изложеното поставените въпроси са неотносими към изхода на спора или мотивите на съда и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
При изхода на настоящото производство Н. Д. И. и И. К. И. следва да възстановят на И. И. Д. и Я. Д. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на по 3000 лв. на всяка, съставляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. В..
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 38 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Варна в атакуваната му част за отхвърляне на предявения от Н. Д. И. и И. К. И. против И. И. Д. и Я. Д. М. иск за солидарно заплащане на сумата 30 000 лв. (част от сумата 100 000 лв.), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената на ищците и премахната сграда идентификатор ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането 1.08.2020 г.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН [ЕГН], и И. К. И., ЕГН [ЕГН] да заплатят на И. И. Д., ЕГН [ЕГН] разноски по повод касационната жалба в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН [ЕГН], и И. К. И., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Я. Д. М., ЕГН [ЕГН] разноски по повод касационната жалба в размер на 3000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: