О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 238

С., 15, 03, 2016година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1087/2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №2233 от 03.12.2014 г. по т. д. №2335/2014 г. на Софийски апелативен съд,

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] /н/ е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

Поставен е въпросът –„ Дали липсата на конкретизация на вещта, предмет на договора и в частност на договора за наем води до нищожност на договора поради липса на съгласие относно неговия предмет”. Поддържано е, че този въпрос бил решен в противоречие две решения на ВКС - цитирани и приложени.

Така поставеният от касатора въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод се налага от това, че е основан на фактически неверни твърдения, обосновали същественото му съдържание. Аналогичен довод е правен и във въззивното производство, като съдът е приел, че същият е неоснователен, с оглед представените доказателства – актове за държавна собственост, договор за...