Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане на храм „Свети мчк Георги“, с. Д., подадено чрез адв.. Т, за отмяна на решение № 614 от 12.10.2018 год., постановено по адм. д. № 596/2018 год. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменено решение № 97 от 11.05.2018 год. по гр. д. № 314/2014 год. на Районен съд – Плевен. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и, които при решаването му не са били известни на страната. Иска отмяната на решението.
Ответникът по искането за отмяна – Началникът на „Общинска служба по земеделие” Левски, представляван от юрк.. Д, оспорва искането в приложен по делото писмен отговор и в съдебно заседание като неоснователна. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо.
С оглед събраните доказателства Върховният административен съд, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 614 от 12.10.2018 год., постановено по адм. д. № 596/2018 год. по описа на Административен съд-Плевен е отменено решение № 97 от 11.05.2018 год., постановено по гр. д. № 314/2014 год., Районен съд - Левски е прогласил нищожността на решение № 0002/Д от 11.01.2000 г. на Поземлена комисия - гр. Б., /сега ОСЗ –Левски, ИРМ офис Белене/, постановено по преписка № 367Д/29.11.1991г. със заявител Църковно настоятелство при храм „С. М. Г.” с. Д., община Б. за обезщетяване само с поименни компенсационни бонове ПКБ/ по чл. 10, ал. 8 от ЗСПЗЗ на 110.800 дка и е отхвърлена като неоснователна жалбата на Църковно настоятелство при храм „С. М. Г.” с. Д., община Б., против решение № 0002/Д от 11.01.2000 г. на Поземлена комисия - гр. Б., /сега ОСЗ –Левски, ИРМ офис Белене/, постановено по преписка № 367Д/29.11.1991г. със заявител Църковно настоятелство при храм „С. М. Г.” с. Д., община Б., за обезщетяване само с поименни компесационни бонове по чл. 10, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
В искането за отмяна храм „Свети мчк Георги“ твърди, че съдът е допуснал превратно тълкуване на доказателствата и несъобразяване с материалния закон.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска, при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така, че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт.
В случая, искателят се позовава на решение на Църковното настоятелство на храма, изпратено до председателя на Поземлена комисия-Белене като нововъзникнало обстоятелство, което не му е било известно. Документът, на който се основава настоящото искане за отмяна, и за който молителят твърди, че е нововъзникнало обстоятелство - решение на Църковното настоятелство на храма, изпратено до председателя на Поземлена комисия-Белене с вх. per. № 15/31.01.2000г. /л. 119 от делото/, с което е изразено несъгласие с оспорения административен акт - решение № 0002/Д от 11.01.2000г. на Поземлена комисия-Белене, не отговаря, на трите кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. На първо място документът няма как да е нововъзникнал, тъй като същия е издаден именно от молителя още към месец януари 2000г. и обуславя знанието на искателя за съществуването на административния акт, чиято нищожност в последствие е поискана в хода на г. д. № 314/2014г., по описа на Районен съд - Левски. Дори и към датата на образуване на първоинстанционното производство това доказателство да не е било известно на страната, то е надлежно представено в хода му от Общинска служба по земеделие - Левски, ИРМ - Белене и Храм „С. М. Г.” - с. Д. е разполагал с всички процесуални възможности да се запознае с него и да го оспори по надлежния ред. Въпреки това, решение на Църковното настоятелство на храма, изпратено до председателя на Поземлена комисия-Белене с вх. per. № 15/31.01.2000г. /л. 119 от делото/ не е оспорено по надлежния процесуален ред нито в хода на г. д. № 314/2014г., по описа на Районен съд - Левски, нито в хода на к. а.д. № 596/2018г., по описа на Административен съд - Плевен. Съдебната практика е непротиворечива в насока, че за да бъде приложено основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, следва да е налице такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В процесния случай се касае именно за процесуална небрежност на страната или неин представител, и опит същата да бъде поправена чрез института на извънинстанционната отмяна на влязъл в сила съдебен акт.
Видно от гореизложеното е, че под формата на искане за отмяна се цели всъщност пререшаване на правния спор по същество. В искането се обсъждат мотивите на първоинстанционния съд, а тези мотиви вече са обсъдени от решението на тричленния състав на АС-Плевен, чието решение е окончателно. Освен това се сочи доказателство, което е било приложено по делото по основния спор и не е нововъзникнало по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.
Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на касационно основание, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт.
Искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли.
Предвид на претенцията на юрисконсулта, представляващ ответника по делото и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на храм „Свети мчк Георги“, с. Д., подадено чрез адв.. Т, за отмяна на решение № 614 от 12.10.2018 год., постановено по адм. д. № 596/2018 год. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменено решение № 97 от 11.05.2018 год. по гр. д. № 314/2014 год. на Районен съд – Плевен, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като неоснователно.
ОСЪЖДА Храм „Свети мчк Георги“, с. Д. да заплати на „Общинска служба по земеделие” - Левски разноски по делото в размер на 100 лв. Решението не подлежи на обжалване.