Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц.И, чрез пълномощника му адв.. Т срещу решение № 572 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10805/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2409/14.09.2017 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ - СДВР.

Касаторът счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е преценил заповедта за задържане като фактически мотивирана и излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Позовава се на практика на ЕСПЧ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – командир на отделение от 02 РУ – СДВР – Н.Р в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Ц.И срещу заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2409/14.09.2017 г., издадена от Н.Р - командир на отделение от 02 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа.

За да достигне до обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като в акта е посочено както правното...