Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/.

Образувано е по жалбата на Л.К от [населено място], чрез проц. представител адв.. С, против заповед № ЗС-11/04.01.2018 г. на министъра на Министерство на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на министерството, находящ се в община С., [населено място], [адрес], представляващ апартамент № 1. В жалбата се твърди, че незаконосъобразността на оспорената заповед се основава на неправилно приложение на материалния закон.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената пред съда заповед.

В хода на съдебното производство жалбоподателката Л.К е починала, поради което с определение от 05.03.2019 г. тя е заличена като страна по делото и за жалбоподатели са конституирани С.Й, Ц.Й и Е.Й в качеството на нейни наследници.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди изложените в жалбата доводи и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

С договор за наем от 01.09.1981 г. П.К, съпруг на Л.К, е бил настанен заедно със семейството си в жилище, находящо се в [населено място], [адрес], представляващ апартамент № 1, частна държавна собственост, съгласно АДС № 3071 от 25.03.1957 г., в качеството му на военнослужещ. В т. 1 от договора е посочено, че същият е валиден до момента, когато наемателят загуби качеството си на военнослужещ. Видно от собственоръчно подписана декларация от 15.12.2011 г. на Л.К, съпругът й П.К е починал.

По делото не са представени доказателства за сключени допълнителни споразумения към договора за наем.

С писмо изх. № 16833/16.11.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“ Л.К е поканена в едномесечен срок да освободи доброволно...