Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.И, с постоянен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв.. С, срещу решение № 174/16.04.2018 г. постановено по адм. д.№101 по описа на Административен съд – В. Т за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/5615 от 15.12.2017 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФ „Земеделие“/.

Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

На първо място се поддържа, че АУПВД е нищожен, тъй като не се касае за публично държавно вземане. Съдът не е изложил мотиви защото приема, че се касае за хипотезата на чл. 27, ал. 5 изречение първо от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ)/ЗПЗП/, а не за изречение второ, както е поддържано в подадената пред него жалба. Фактът, че задължението произтича от договор изобщо не е обсъден, а поради това обстоятелство задължението не може да бъде квалифицирано като публично. Преди издаването на АУПВД, не е издаден друг административен акт, който да е основополагащ. Цитираното в решението уведомително писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт. Същото има уведомителен характер и с него не се създават права и задължения за страните.

Като порок на решението се сочи и факта, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно наведените пред него твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУПДВ.

Не е отчетено и допуснатото от административния орган нарушение на материалния закон. Твърде безкритично съдът се е доверил на показанията на свидетелката Н.Ш, относно начина по който е уведомен административния орган. Не е отчетен и фактът, че помощта е използвана по предназначение и...