Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на „БМФ П. Б“ ЕАД, ЕИК – 201618489, чрез адв.. Т и адв.. Б, против Решение № 407 от 02.03.2018 г. по адм. д. № 238/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 70-00-4215/1/20.06.2016 г., издаден от главен експерт - ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към О. Б, потвърден с Решение № 70-00-4215 (5)/10.01.2017г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Б.

Според касатора решението, в обжалваната част, относно потвърждаването на установените задължения за компонента на таксата битови отпадъци за услугата „поддържане на чистотата на територии за обществено ползване“, е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касатора правилно съдът е приел, че за определяне на публично задължение на посоченото основание са необходими три кумулативни условия: да е издадена заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ от кмета на общината, определяща района на престиране на услугата; имотът на задълженото лице да попада в границите, определени от кмета на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2, в които се предоставя посочената услуга и общината действително да е предоставяла услугата.

Неправилно обаче съдът приел, че в случая всички тези условия са налице.

=Неправилно съдът игнорирал неяснотата на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 относно дефиницията на понятието „строителни граници на населено място“.

Неправилно съдът приел, че мотивите на Решение №520 от 19.01.2015г. по адм. д.№ 4805/2014г. на ВАС са неприложими за случая, както и тези на друга съдебна практика на ВАС.

=Неправилно съдът приложил разпоредбата на §5, т....