Производство по чл. 187 от ЗСВ във връзка с чл. 196, ал. 7 от ЗСВ.
Образувано е по жалба на К.Т – съдия в Софийски градски съд, срещу решение по т. 9.1 и решение по т. 9.3 от протокол №19 от проведено на 09.05.2017 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
С оспорените решения, СК на ВСС повишава на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, А.А и Е.К, и двамата съдии в Софийски градски съд, на длъжност „съдия“ в Апелативен съд гр. С., наказателна колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на решенията на СК на ВСС. Поддържа, че разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ /приета с изменението на ЗСВ - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г./, е неприложима към обявения конкурс с решение на СК на ВСС по протокол №41/16.07.2015 г. за повишаване в длъжност и преместване, която е приложена незаконосъобразно от СК на ВСС към приключил преди влизането в сила на ЗИДЗСВ конкурс. П. се на §210 от ПЗР на ЗИД ЗСВ, според който неприключилите до приемане на закона конкурси се довършват по досегашния ред. ВСС пренебрегва тези изисквания на закона и незаконосъобразно с §6 от ПЗР на Наредбата създава възможност за магистрати, които не са оценявани и класирани по предвидения в закона ред, да бъдат назначени на свободни длъжности, без провеждане на нов конкурс. О.е решения на СК на ВСС и разпоредбата на §6 от ПЗР на Наредба №1 от 09.02.2017 г. на ВСС за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт /обн.ДВ, бр. 17 от 2017 г., в сила от 21.02.2017 г./, противоречат на §210 от ПЗР към ЗИД ЗСВ /ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., доп. бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г./. Към приключилите по досегашния ред конкурси изобщо не е в сила новоприетия ред по Глава ІХ от ЗСВ, след като с изрична законова разпоредба, не му е придадена обратна сила съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА. Моли за отмяна на решенията на СК на ВСС.
Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, редовно уведомена, се представлява от юрк.. В и оспорва жалбата, като излага подробни съображения в писмено становище и в съдебно заседание. Моли да се остави без разглеждане жалбата като недопустима поради отпаднал правен интерес или да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Заинтересованите страни – А.А и Е.К, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват в съдебно заседания. В писмени становища изразяват доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на шесто отделение взе предвид следното:
Жалбата с вх.№ВСС-6825/18.05.2017 г. е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на 187 ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е основателна:
Процесните решения по т. 9.1 и т. 9.3 по протокол №19/09.05.2017 г. от заседание на СК на ВСС са приети във връзка с заявление вх.№ВСС-423/08.12.2017 г. подадена от А.А и молба вх.№ВСС-442/06.12.2016 г. от Е.К, с които се иска повишаването им на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – гр. С., наказателна колегия на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Двамата съдии са взели участие в конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване, обявен с решение по Протокол №41/16.07.2015 г. на ВСС.С е получил обща оценка на притежаваните от него професионални качества 5.95, а Колева 5.91 видно от приложен по делото протокол за класиране на кандидатите. С решения по т. 18.8 и 18.11 от протокол №17/07.04.2016 г. на ВСС не са повишени Стоилов и Колева в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – гр. С., наказателна колегия поради попълване на местата.
Във връзка с подадените молби от съдия Стоилов и съдия Колева с решения по т. 9.1 от Протокол №12/20.03.2017 г. и по т. 11.1 от протокол №15/10.04.2017 г. от заседания на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС, е предложено на СК на ВСС да приеме решения да бъдат повишени същите на основание чл. 160 във връзка с чл. 163, ал. 6 от ЗСВ, в длъжност „съдия“ в Апелативен съд - гр. С., наказателна колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. Решения по т. 9.1 и т. 9.3 от протокол №19/09.05.2017 г. на СК на ВСС са приети въз основа на мотивираното предложение от КАК към СК на ВСС, при явно гласуване с мнозинство от 10 гласа „за“ от присъстващите членове на СК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира, че решенията на СК на ВСС са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Решенията са незаконосъобразни като постановени в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Спорният фактически и правен въпрос е за приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ по конкурси, открити преди влизане в сила на разпоредбата, считано от 9.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е действаща правна норма считано от 9.08.2016 г. ДВ бр. 62/2016 г. Според нея в 9 месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС взема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по ниска от много добър "5.00. Считано от същата дата е в сила и разпоредбата на §210 от ПЗР на ЗИДЗСВ, според която започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред. Първият въпрос по приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е чл. 193, ал. 6 ЗСВ е част от конкурсната процедура ли е или е самостоятелно правно основание свързано с вече проведена. конкурсна процедура. Ако се приеме че чл. 193, ал. 6 ЗСВ не е част от конкурсната процедура, като материално правна норма има действие занапред, което означава, че ще се прилага по отношение на конкурси започнали и довършени както преди, така и след 9.08.2016 г., тъй като с чл. 193, ал. 6 ЗСВ за първи път се уреждат въпрос, които не се били уредени преди това в досегашната уредба на конкурсите. Предвид това разбиране на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в §6 от ПЗР на Наредба №1 от 9.02.2017 г. за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт се предвижда, че разпоредбите на глава трета, раздел IV "Назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ се прилага по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Израз на това разбиране е и решение № 9044 от 11.07.2017 г. на ВАС, шесто отделение по адм. д. № 13492/2016 г.
Законосъобразността на §6 от цитираната Наредба №1 на ВСС, приета на Пленума на ВСС с решение от 9.02.2017 г. е оспорена по съдебен ред пред ВАС. В хода на това производство пред петчленен състав на ВАС е поискано произнасяне от Конституционния съд на Р. Б за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ.
С решение №12 от 27.07.2018 г. на КС по конституционно дело № 1/2018 г. КС е отхвърлил искането, като в мотивите е посочено че "чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място в раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт и е част от специалните законови материално правни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване получил крайна оценка не по ниска от много добър "5.00" оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите." Така характеризирана и тълкувана от КС на РБ нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е дала основание на Върховен административен съд петчленен състав в решение №915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. в мотивите си да приеме, че новата чл. 193, ал. 6 ЗСВ ще се прилага само за откритите и приключили конкурси след 9.08.2016 г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В §210 от ПЗР към ЗИДЗСВ /Дв. бр. 62 от 2016 г. в сила от 9.08.2016 г./ е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С този параграф се преустановява всяко съмнение относно действието във времето на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. С цитираното решение №915 от 22.01.2019 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. д.№8592/2017 г. е отменена разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г.
Решението на КС на РБ има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 ЗКС.Ното установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Решение №915/22.01.2019 г. има действие занапред - чл. 195, ал. 1 АПК и по отношение на всички - чл. 193, ал. 2 АПК. Това означава, че след постановените решения на КС и на Петчленен състав на ВАС решенията на колегиите на ВСС, не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно на основание § 6 от ПЗР на Наредба 1 от 9.02.2017 г. на Пленума на ВСС когато се отнасят до участници в конкурси проведени по досегашния ред - редът до 9.08.2016 г. Издадените решения на това основание, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо са незаконосъобразни като постановени в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 146, т. 4 АПК и следва да бъдат отменени.
Доводите за отпаднал правен интерес са неоснователни. Обстоятелството, че не се прилага чл. 193, ал. 6 ЗСВ не дава основание да влезе в сила обжалван административен акт, за който в проверката за законосъобразност е установено че е издаден в нарушение на материалния закон. Такъв правен резултат е недопустим, освен при оттегляне или отказ от жалбата.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 187 във връзка с чл. 193, ал. 7 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение по т. 9.1 от протокол №19/09.05.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което СК на ВСС повишава на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, А.А - съдия в Софийски градски съд, на длъжност „съдия“ в Апелативен съд - гр. С., наказателна колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност.
ОТМЕНЯ решение по т. 9.3 от протокол №19/09.05.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което СК на ВСС повишава на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Е.К - съдия в Софийски градски съд, на длъжност „съдия“ в Апелативен съд - гр. С., наказателна колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. РЕШЕНИЕТО е окончателно.