Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на П.Й от [населено място], подадена чрез упълномощен адв.. Д, против решение № 32 от 22.02.2018 г., постановено от Административен съд - Кюстендил, по адм. д. № 36/2017г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател развива съображения, че административният орган в нарушение на чл. 26 АПК е ограничил възможността му да предприеме действия и да представи доказателства за уведомяване на органа за невъзможността да изпълни поетия петгодишен ангажимент по обективни причини – невъзможност да обработва взетата под наем земя от община Т.. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че е бил уверен от страна на общината, че първоначално договорът за процесните парцели ще се сключи за една година, а впоследствие ще се сключи за пет и повече години, но е бил подведен. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган, изложени в оспорения акт, че касаторът в качеството си на земеделски стопанин не е спазил установените в чл. 4, ал. 1, т. 3 от приложимата Наредба изисквания да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел за неоснователни доводите за наличие на изключението, визирано в нормата на чл. 14, ал. 4...