Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ срещу решение № 1907/26.09.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2121 по описа за 2018 г. в частта му, с която е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 30/10.05.2018 г., издаден от директора на БДИБР. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за освобождаване от такса за водовземане от подземни във връзка с ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, като разграничава понятията за водовземане и за ползване на воден обект в контекста на отделните разрешителни режими за двете дейности. Липсват оплаквания срещу частта от решението, с която се отменя АУПДВ относно определените задължения за такси за водовземане от подземни води с цел промишлено водоснабдяване и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за отчетен период 2017 г. Иска отмяна на обжалваната част от решението и „потвърждаване“ на съответната част от АУПДВ.

Ответникът по касация „П.А.Л. - БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив АУПДВ са установени в тежест на „П.А.Л. - БГ“ ЕООД задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетни периоди 2014 – 2017 г. в общ размер 248 048.28 лева с лихви за забава в общ размер 27 824.33 лева. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) във вр. с...