Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ай Ви Фарм” ООД със седалище и адрес на управление в гр. В., против решение № 104 от 12.06.2018 г., постановено по адм. д. № 29/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на писмена покана изх. № 29-03-3 от 12.12.2017 г. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С., чрез юрисконсулт Вълева, в отговор от 22.01.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила и в полза на Районна здравноосигурителна каса гр. С. да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на „Ай Ви Фарм” ООД със седалище и адрес на управление в гр. В., против писмена покана за доброволно възстановяване на суми изх. № 29-03-3 от 12.12.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С..

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че делото не е изцяло разяснено от фактическа страна, а в съдебния акт не са изложени мотиви относно съществени за спора факти и обстоятелства.

По делото е било прието за безспорно, че...