Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/.

Образувано е по жалбата на М.К от [населено място] против заповед № ЗС-198 от 05.10.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], [адрес]. В първоначалната заповед адресът е вписан с № 129, а с последваща заповед № ЗС-208 от 19.10.2017г е извършена поправка на очевидна фактическа грешка и е разпоредено адресът да се чете като № 27.

Незаконосъобразността на оспорената заповед се основава в жалбата на неправилно приложение на материалния закон. Възразява се, че договорът за наем на процесното жилище е бил сключен на 28.03.1960 г. между неговия баща Б.К и началника на Гарнизонна жилищна част - София. Жалбоподателят счита, че след изтичане на десетгодишния срок по чл. 56 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), договорът за наем е станал безсрочен на основание чл. 236 ЗЗД. Твърди че, наемното правоотношение не е било прекратено, поради което липсва основание за изземване на имота.

Ответната страна - министърът на отбраната на РБ, чрез пълномощника си по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената пред съда заповед.

Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Със заповед № 348 от 10.03.1960 г. на началника на ГЖЧ - София, издадена на основание чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО (обн. ДВ, бр. 214/1950 г.) и чл. 15 от Закон за наемите (обн. в. Известия бр. 11/1956 г.), Б.К е бил настанен заедно със семейството си в жилище, находящо...