Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба на А.Д, от [населено място], със съдебен адрес в същия град, [адрес], чрез адвокат В.В от САК, против решение № 6301 от 3.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6330/2017 г. на Административен съд - София град (АССГ).

По оплаквания за нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на оспореното решение. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал страните по делото, както и необосновано е приел за осъществен нормативния състав, даващ възможност за прилагане на мярката. Сочи, че допуснатите нарушения при връчване на административния акт водят до неговата незаконосъобразност. Счита задържането на свидителството му за правоуправление в периода от 23.04. до 30.05.2017 г. за осъществено без годно правно основание. Релевира довод, че едновременното посочване на двете алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП правни основания за прилагане на ПАМ, нарушава правото му на защита.

Ответникът - младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при Софийска дирекция на МВР (СДВР), не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А.Д против заповед № 1813/23.04.2017 г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01...