Производството по делото е по реда на чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/ във връзка с чл. 145 и следващите АПК.
Образувано е по жалба на С. Бутенко чрез неговия пълномощник и по протест на прокурор във Върховната административна прокуратура срещу заповед № 3С-23/23.01.2018 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която на основание чл. 80а ЗДС е наредено изземването на недвижим имот, частна държавна собственост, а именно: апартамент № [номер], находящ се в [населено място][жилищен адрес], състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с прилежащо мазе № [номер]. В жалбата се твърди, че заповедта е изцяло незаконосъобразна, тъй като е лишена от мотиви, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на яснота на какво основание същата е издадена. В протеста на Върховната административна прокуратура се развиват доводи, че жалбоподателят Бутенко е придобил правото си да запази наемните си правоотношения и след освобождаването му от кадрова военна служба на основание на закон - пар. 165 ПЗР ЗИЗОВСРБ отм. .
Министърът на отбраната чрез своя процесуален представител намира жалбата и протеста за неоснователни.
Заинтересованата страна-Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" не взема становище.
Жалбата и протестът са подадени в срок и са процесуално допустими.
За да се произнесе по съществото им, настоящата инстанция взе предвид:
Със заповед за настаняване № 157/31.01.1981 г. жалбоподателят е настанен временно в посочения недвижим имот-апартамент № [номер], заедно с тричленното си семейство. Отдаването под наем на процесния имот е сключено с договор № РД-12-461/05.03.2007 г. -временно за срока на договора за кадрова военна служба/срока на служебното или трудовото правоотношение/. Към договора е сключено и допълнително споразумение от 29.11.2007 г. за промяна на наемната цена. От съвкупния доказателствен материал се установява, че жалбоподателят е освободен от "кадрова военна служба поради преминаване в пенсия" съобразно заповед № 0165/08.12.1988 г. С едномесечно предизвестие изх. № 12095/14.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" жалбоподателят е уведомен, че сключения с него договор за наем се прекратява на основание чл. 31, т. 7 и т. 8 от договора и на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители. Видно от молба на жалбоподателя № 11504/27.09.2017 г. същият е уведомен, че следва да освободи жилището, в което живее, тоест отправеното до него предизвестие е получено от жалбоподателя.
Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с констатация, че жалбоподателят държи жилището на отпаднало основание и предложение за изземване на апартамента, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота и определя срок за доброволното му освобождаване. Като основание за изземване в административният акт е посочено, че апартаментът се държи на отпаднало основание от лице, което не попада в категорията на правоимащи лица по смисъла на чл. 226б от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ).
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган. Спазени са изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване на имота. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС, в което е констатирано, че жалбоподателят, бивш наемател на ведомствения апартамент, го държи на отпаднало основание и отказва да го освободи.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Според цитираната разпоредба имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая се изземва апартамент - частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имотът му е предоставен под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г.. Посочените разпоредби постановяват, че договорите за наем се прекратяват едностранно от страна на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" на следните основания: т 4. поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебното или трудовото правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и т. 5 поради изтичане на срока за настаняване. В случая тези обстоятелства са налице спрямо жалбоподателя и договорът за наем е прекратен с отправеното и цитирано по-горе едномечесно предизвестие. С оглед изложеното процедурата е спазена, но жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, налице са условията за изземване на жилището, поради което заповедта е издадена в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба. Настоящият съдебен състав намира становището, изразено в протеста на прокурора във Върховната административна прокуратура за придобито право от жалбоподателя да запази наемните си правоотношения и след освобождаването му от кадрова военна служба на основание на закон - пар. 165 ПЗР ЗИЗОВСРБ отм. за неоснователно. Действащият ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е в сила от 12.05.2009 г., от която дата е отменен преходният такъв, включително и разпоредбата на пар. 165, ПЗР ЗИЗОВСРБ. Поради това тази норма не е част от действащото право и не може да бъде прилагана понастоящем. В разглеждания смисъл не е налице обратно действие на закона, както се твърди в протеста, а е налице отмяна на закон с приемането на нов такъв, уреждащ същите отношения. Понастоящем правата на военнослужещи са уредени с цитираната Наредба Н-22/2010 г. С пар. 4 от тази Наредба е предвидено, че лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) имат право да ги ползват пожизнено под наем, ако: са на възраст над 65 години, те и членовете на техните семейства не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; и те и членовете на техните семейства не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г. В случая условията са кумулативно дадени и спрямо жалбоподателя не е налице първото от тях - към момента на приемане на подзаконовият нормативен акт, тоест към 11.01.2011 г. жалбоподателят не е навършил 65 години.
Останалите възражения в жалбата за настъпило право още през 1993 г. за закупуване на процесния имот са ирелевантни към настоящия казус, а и продажба не е реализирана.
При постановяване на оспорената заповед е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален и бърз способ за защита на държавната недвижима собственост чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че подадените срещу административния акт жалби и протест са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор във Върховната административна прокуратура и жалбата на С. Бутенко срещу заповед № 3С-23/23.01.2018 г. на министъра на отбраната на Р. Б.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобаването му на страните.