Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане (наименовано молба) на Г.Г чрез адв.. Т за отмяна на влязло в сила решение № 390 от 02.10.2018г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т, втори състав на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречие с решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018г. по описа на Административен съд – В. Т, осми състав.

Твърди се от искателя, че двете дела са идентични, като от една страна в качеството на жалбоподател е Г.Г, а от друга като ответник е директорът на ТД на НАП – В.Т.О основанието за отмяна с обстоятелството, че с решение № 390 от 02.10.2018г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т, втори състав, съдът е приел, че неоснователни в случая са възраженията на жалбоподателя, че съобщението за доброволно изпълнение не му е било редовно връчено. Посочил е, че действията, с които законът свързва прекъсването на дейността съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, са именно издаването на това съобщение, което поставя началото на изпълнителното производство. Никъде началния момент на образуване на изпълнителното производство не се свързва с редовно връчване на съобщения или актове на публичния изпълнител. Връчването им касае уведомяване на длъжника за извършени действия по вече образувано изпълнително производство, предоставянето на възможност същия да защити правата си в това производство, вкл. и по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, но няма нормативно предвидено изискване при образуване на производството задължително да се уведомява длъжника. В искането на Г.Г се позовава на решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018г. по описа на Административен съд – В. Т, осми състав, в което твърди,...