О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50032 гр.София, 27.11.2024 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1330 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, срещу решение № 128/27.02.2022 г. по в. т.д. № 2543/2020 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 581/24.08.2023 г. и решение № 533/14.08.2024 г. по с. т.д., в частта, с която след частична отмяна на решение № 1753/08.10.2019 г. по т. д. № 1504/2017 г. на СГС, поправено с решение № 2259/13.12.2019 г. и решение № 2/02.01.2020 г. по с. т.д., е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на следните изявления за прихващане по регистъра на „КТБ“ АД /н./, отправени от „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ до банката: Изявление за прихващане с вх. № 11347/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11348/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11349/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11466/07.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11467/07.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11979/18.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11980/18.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12055/19.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12105/20.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12121/20.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12180/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12181/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12184/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12185/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12226/24.11.2014 г. и Изявление за прихващане с вх. № 12328/26.11.2014 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“АД /н./ срещу „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ главен иск с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за обявяване нищожността на изявления за прихващане по регистъра на „КТБ“ АД /н./, отправени от „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ до банката и евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН и с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, съответно за обявяване на нищожност и относителна недействителност на същите изявления за прихващания, а именно: Изявление за прихващане с вх. № 10817/04.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 10816/04.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 10990/05.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 10992/05.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 10993/05.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 10991/05.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11192/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11236/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11235/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12616/04.12.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12618/04.12.2014 г. и Изявление за прихващане с вх. № 12619/04.12.2014 г.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ“ АД /н./ и „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ са сключени: 1/ договор за банков кредит от 09.01.2007 г., изменен с няколко анекса, като последният е анекс № 14/10.02.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 8 016 562,60 лв. към 03.11.2014 г.; 2/ договор за банков кредит от 28.09.2006 г., изменен с няколко анекса, като последният е анекс № 10/10.02.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 4 000 280,32 лв. към 19.11.2014 г.; 3/ договор за банков кредит от 07.03.2008 г., изменен с няколко анекса, като последният е анекс № 16/10.02.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 6 119 814,53 лв. към 19.11.2014 г.; 4/ договор за банков кредит от 20.11.2009 г., изменен с няколко анекса, като последният е анекс № 4/10.02.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 1 708 625,20 лв. към 17.11.2014 г.; 5/ договор за банков кредит от 17.12.2009 г., изменен с няколко анекса, като последният е анекс № 5/10.02.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 3 357 548,64 лв. към 18.11.2014 г.; 6/ договор за банков кредит от 22.08.2012 г., изменен с няколко анекса, като последният е анекс № 5/30.12.2013 г., по силата на който банката от отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 14 190 489,23 лв. към 19.11.2014 г. Приел е още, че „В ВГД Оранжерии П.“ ООД е направил следните изявление за прихващане: 1/ Изявление за прихващане с вх. № 10817/04.11.2014 г. на придобитото от В. К. П. въз основа на договор за цесия от 02.07.2014г. вземане в размер на 665 830 лв., за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 2/ Изявление за прихващане с вх. № 10816/04.11.202014 г. придобитото от А. Т. П. въз основа на договор за цесия от 02.07.2014 г. вземане в размер на 1 020 478 евро, за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 3/ Изявление за прихващане с вх. № 10990/05.11.2014 г. на придобитото от . С. Т. С. въз основа на договор за цесия от 02.07.2014 г. вземане в размер на 103 000 щ. д., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 4/ Изявление за прихващане с вх. № 10992/05.11.2014 г. на придобитото от М. Г. М. въз основа на договор за цесия от 03.10.2014 г. вземане в размер на 123 000 лв., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 5/ Изявление за прихващане с вх. № 10993/05.11.2014 г. на придобитото от П. Б. М. въз основа на договор за цесия от 03.07.2014 г. вземане в размер на 57 646,55 евро, за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 6/ Изявление за прихващане с вх. № 10991/05.11.2014 г. на придобитото от П. Б. М. въз основа на договор за цесия от 03.07.2014 г. вземане в размер на 276 332 лв., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 7/ Изявление за прихващане с вх. № 11192/06.11.2014 г. на придобитото от В. П. М. въз основа на договор за цесия от 15.07.2014 г. вземане в размер на 244 000 лв., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 8/ Изявление за прихващане с вх. № 11236/06.11.2014 г. на придобитото от Д. С. Т. въз основа на договор за цесия от 15.07.2014 г. вземане в размер на 90 000 лв., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 9/ Изявление за прихващане с вх. № 11235/06.11.2014 г. на придобитото от „Примавокс“ ЕООД въз основа на договор за цесия от 15.07.2014 г. вземане в размер на срещу 149 490 лв., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 10/ Изявление за прихващане с вх. № 11347/06.11.2014 г. на придобитото от М. М. П. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 3000 евро, за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 11/ Изявление за прихващане с вх. № 11348/06.11.2014 г. на придобитото от Г. М. Б. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 22 000 евро, за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 12/ Изявление за прихващане с вх. № 11349/06.11.2014 г. на придобитото от Б. Л. П. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 17 118,18 лв., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 13/ Изявление с прихващане с вх. № 11466/07.11.2014 г. на придобитото от Н. П. Н. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 135 000 лв., за което банката е уведомена на 07.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 14/ Изявление за прихващане с вх. № 11467/07.11.2014 г. на придобитото от Е. К. Н. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 62 600 лв., за което банката е уведомена на 07.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2007 г.; 15/ Изявление за прихващане с вх. № 11979/18.11.2014 г. на придобитото от Н. П. Б. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 39 700 евро, за което банката е уведомена на 18.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 20.11.2009 г.; 16/ Изявление за прихващане с вх. № 11980/18.11.2014 г. на придобитото от Н. П. Б. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 152 000 лв., за което банката е уведомена на 18.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 20.11.2009 г.; 17/ Изявление за прихващане с вх. № 12055/19.11.2014 г. на придобитото от И. Я. Р. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 172 000 лв., за което банката е уведомена на 19.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 17.12.2009 г.; 18/ Изявление за прихващане с вх. № 12105/20.11.2014 г. на придобитото от Ю. Б. Б. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 55 000 лв., за което банката е уведомена на 20.11.2014 г.. срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 20.11.2009 г.; 19/ Изявление за прихващане с вх. № 12121/20.11.2014 г. на придобитото от Т. Д. П. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 288 000 лв., за което банката е уведомена на 20.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 22.08.2014 г.; 20/ Изявление за прихващане с вх. № 12180/21.11.2014 г. на придобитото от Д. М. Д. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 111 168 лв., за което банката е уведомена на 21.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 07.03.2008 г.; 21/ Изявление за прихващане с вх. № 12181/21.11.2014 г. на придобитото от Д. М. Д. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 73 000 лв., за което банката е уведомена на 21.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 07.03.2008 г.; 22/ Изявление за прихващане с вх. № 12184/21.11.2014 г. на придобитото от Т. А. К. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 56 900 лв., за което банката е уведомена на 21.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 07.03.2008 г.; 23/ Изявление за прихващане с вх. № 12185/21.11.2014 г. на придобитото от Т. А. К. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 48 700 евро, за което банката е уведомена на 21.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 07.03.2008 г.; 24/ Изявление за прихващане с вх. № 12226/24.11.2014 г. на придобитото от В. Р. И. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 37 000 евро, за което банката е уведомена на 24.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение на „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 28.09.2006 г.; 25/ Изявление за прихващане с вх. № 12328/26.11.2014 г. на придобитото от Г. А. Т. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 212 000 евро, за което банката е уведомена на 26.11.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 28.09.2006 г.; 26/ Изявление за прихващане с вх. № 12617/04.12.2014 г. на придобитото от К. М. Д. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 69 000 евро, за което банката е уведомена на 04.12.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 28.09.2006 г.; 27/ Изявление за прихващане с вх. № 12618/04.12.2014 г. на придобитото от М. Д. Д. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 31 232 лв., за което банката е уведомена на 04.12.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 28.09.2006 г.; 28/ Изявление за прихващане с вх. № 12619/04.12.2014 г. на придобитото от Д. К. Д. въз основа на договор за цесия вземане в размер на 20 500 щ. д., за което банката е уведомена на 04.12.2014 г., срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 28.09.2006 г.
По отношение на главния иск по чл.3, ал.3 ЗБН въззивният съд се е позовал на практика на ВКС и е приел, че прихващания, извършени от кредитор на банка в несъстоятелност, не попадат сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН, като същите подлежат на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и чл.59, ал.5 ЗБН, като специални за този погасителен способ норми. Използваният в разпоредбата термин за изпълнение на задължение не може да се възприеме като събирателен израз, включващ и прихващането, което в общите облигационни разпоредби е визирано като способ за погасяване на задължения, наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължение. Нормата има за обект действия и сделки, осъществими от банката, като участник в атакуваното правоотношение.
По отношение на евентуалния иск по чл.26, ал.3 вр. чл.59, ал.2 ЗБН САС е приел, че разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН не намира приложение, доколкото същата е приложима само при открито производство по несъстоятелност, тъй като тогава банката се представлява от синдици. Датата, на която е отправено изявлението за прихващане – 12.11.2024 г., е предходна на датата 22.04.2015 г., от която с решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност за банката и са назначени синдици. Поради това липсата на нотариална заверка на подписите в изявлението за прихващане не рефлектира върху валидността му.
По евентуалния иск по чл.59, ал.3 ЗБН въззивният съд е приел, че дори и да се счете за известно на ответника издаденото от БНБ решение № 73 на УС на БНБ по протокол от 20.06.2014 г., не се обосновава извод за недобросъвестност на същия като кредитор при придобиване на цедираните му на 29.10.2014 г. и на 04.11.2014 г. вземания към „КТБ“ АД /н./, доколкото решението на БНБ сочи само на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие на последната. Не се обосновава и извод, че ответникът е бил в известност /знаел е/ за включените в качения на сайта на БНБ доклад данни за икономическото състояние на „КТБ“ АД /н./, вкл. че капиталът на банката е отрицателен, доколкото не са представени доказателства за знание у ответника за доклада, този факт не е обявен от съда за безспорен, както и липсва законова норма, която да презумира, че данните, обявени на сайта на БНБ, са общоизвестни. Акцентирал е върху практика на ВКС, според която знанието за неплатежоспособност се разбира като узнаване на обективирано от БНБ становище за неплатежоспособност на банката, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като този субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
По евентуалния иск по чл.59, ал.5 ЗБН САС е приел за приложима нормата на чл.59 ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ бр. 98 от 28.12014 г., доколкото разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.22 от 2018 г., е обявена за противоконституционна, а с § 12 от ПЗР на ЗИДЗДБРБ, обн. в ДВ бр.98 от 28.11.2014 г. на приетите нови материалноправни норми не е придадено обратно действие. Подчертал е, че според редакцията на разпоредбата относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността са само онези прихващания, извършени от длъжник – банка в несъстоятелност след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. С оглед на тези съображения е приел, че не е налице фактическият състав на чл.59, ал.5 ЗБН, тъй като процесното прихващане от 23.06.2014 г. не е извършено от длъжника – банката в несъстоятелност, спрямо когото е приложима нормата, а от ответника „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ с едностранно изявление. Изтъкнал е, че е ирелевантна датата, на която е открито производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, доколкото същата не е въведена като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.5 ЗБН, нито е от значение за настъпване на правните последици от извършеното извънсъдебно прихващане. Единственото придадено й правно значение е относно спазване на преклузивния срок по чл.62, ал.1 ЗБН.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1. Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН?; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?; 3. Какъв е характерът на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица?; 4. От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл.59, ал.5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по – ранен етап?; 5. Сключването на цесионни договори на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 6. Под знание за неплатежоспособност на банката следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната й капитализация?
Въвеждат се следните допълнително основания за допускане на касационно обжалване: по първи въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК; по втори въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК; по трети въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 725/10.12.2019 г. по ч. т.д. № 2426/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 39/02.07.2019 г. по т. д. № 1283/2018 г. на ВКС, I т. о. и определение № 60454/13.07.2021 г. по т. д. № 630/2020 г. на ВКС, I т. о., и на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК; по четвърти въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК; по пети въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, III г. о., и на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и по шести въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос се отнася до приложението на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН по отношение на прихващанията, извършени от кредитор с негово задължение към банката в несъстоятелност. Отговор на този въпрос се съдържа в решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на ВКС, I т. о., според което прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН, и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Изводът е мотивиран с различията в уредбата, последиците на исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН и невъзможността да се тълкуват разширително норми, уреждащи нищожност на действия или сделки. Изрично е посочено, че видно от редакцията на чл.59, ал.3 ЗБН по арг. от ал.4, прихващането изхожда единствено от кредитор, докато сделките и действията по чл.3, ал.2 ЗБН са резултат от действия на самата банка в нарушение на чл.36, ал.7 ЗКИ. Доколкото крайният извод на съда, че прихващането не попада сред действията и сделките по чл.3, ал.2 ЗБН, е в съответствие с така формираната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, следва, че не е налице поддържаното от касаторите допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, касаещ разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН. Налице е трайно становище на различни състави на ВКС, към което настоящият съдебен състав се присъединява, че нормата е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Съгласно посочената разпоредба, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Следователно е установена форма за действителност на изявлението, чието неспазване води до нищожност по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. Тъй като разпоредбите, въвеждащи изисквания за квалифицирана форма на правните сделки, не могат да се тълкуват и прилагат разширително, изявленията за прихващане по чл.59, ал.2 ЗБН, отправени до банката преди назначаването на синдик, не попадат в обхвата на обсъжданата правна норма, в какъвто смисъл е и постановеното въззивно решение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по последните два въпроса, относими към „знанието за неплатежоспособност на банката“ като субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН. По тях е налице непротиворечива практика на ВКС /решение № 51/21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59/21.10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020 Г. ПО Т.Д. № 1721/2019Г. на ВКС, II т. о. и мн. др./, според които знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да бъде обосновано със знание на прихващащия кредитор за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Знанието за настъпила неплатежоспособност не може да се приравни на знание за опасност от неплатежоспособност. Релевантно е само това узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. С така цитираната съдебна практика е изцяло съобразено постановеното въззивно решение на САС.
Третият и четвъртият въпрос касаят приложението на чл.59, ал.5 ЗБН.
В тази част въззивното решение е постановено по въззивна жалба на „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./, подадена от управителя В. Г.. Предвид постановеното разпореждане № 15215/13.12.2019г. на СГС по т. д. № 1504/2017г. за връщане на посочената въззивна жалба и развилите се след това производства по ч. гр. д. № 668/2020 г. на САС и ч. т.д. № 1077/2020 г. на ВКС, служебно на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК настоящият състав на ВКС следва да допусне касационно обжалване на решението на САС само в частта по иска с правно осн. чл.59, ал.5 ЗБН и в частта за разноските за проверка допустимостта на акта.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по отношение на въззивното решение в останалата му част.
На основание чл.59, ал.7 от ЗБН, касаторите са освободени от предварително заплащане на държавна такса.
Мотивиран от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/27.02.2022 г., поправено с решение № 581/24.08.2023 г. и решение № 533/14.08.2024 г., по в. т.д. № 2543/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1753/08.10.2019 г. по т. д. № 1504/2017 г. на СГС, поправено с решение № 2259/13.12.2019 г. и решение № 2/02.01.2020 г. по с. т.д., е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на следните изявления за прихващане по регистъра на „КТБ“ АД /н./, отправени от „В ВГД Оранжерии П.“ ООД /н./ до банката: Изявление за прихващане с вх. № 11347/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11348/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11349/06.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11466/07.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11467/07.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11979/18.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 11980/18.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12055/19.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12105/20.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12121/20.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12180/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12181/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12184/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12185/21.11.2014 г.; Изявление за прихващане с вх. № 12226/24.11.2014 г. и Изявление за прихващане с вх. № 12328/26.11.2014 г., както и в частта на разноските.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/27.02.2022 г., поправено с решение № 581/24.08.2023 г. и решение № 533/14.08.2024 г., по в. т.д. № 2543/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която частично е потвърдено решение № 1753/08.10.2019 г. по т. д. № 1504/2017 г. на СГС, поправено с решение № 2259/13.12.2019 г. и решение № 2/02.01.2020 г. по с. т.д.
Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: