О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173

София, 10.04.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3189 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община – Сливен, подадена чрез адв. Д. Д., против решение № 114 от 20. 07. 2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на Сливенския окръжен съд, потвърждаващо решение № 254 от 20. 03. 2018 г. по гр. д. № 5499/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община – Сливен, че Й. Д. Б., Г. Б. Х., О. Б. Х. и Т. А. Г. са собственици, по наследство от В. Б. Х., на 1102/2202 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Г.“, с площ от 2202 кв. м., съставляващ поземлен имот с идентификатор. ... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31/19. 04. 2006 г., ведно с построените в имота сгради.

В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението. В тази връзка се твърди, че поради предвидени в редица законови разпоредби ограничения и забрани за придобиване на имоти по давност (чл. 86 ЗС, пар. 1 ЗД ЗС, чл. 29 ЗСГ, чл. 59 ЗТСУ отм., чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) за ищците липсва правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу общината, основан на придобивна давност, преди отричане правата на държавата или общината...