Производството е по чл. 250 ГПК.

Подадена е молба от ищеца Г. Т. Е., чрез адв. А. Н. В., за допълване на решение № 136 от 7. 01. 2019 г. по гр. д. № 4857/2017 г. на ВКС, 1 г. о., с което, след частична отмяна на решение № 282 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 183/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в и потвърденото с него решение № 177 от 13. 01. 2017 г. по гр. д. № 310/2016 г. на Пирдопския районен съд, е постановено осъждане на ответниците И. Т. Е. и Т. И. Е., на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 53 ЗЗД, при условията на солидарност, да заплатят на Г. Т. Е., сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 14. 02. 2014 г. - 07. 03. 2014 г., ведно със законната лихва върху същата считано от 7. 03. 2014 г. до окончателното й изплащане, а в останалите части въззивното решение е потвърдено.

В молбата се твърди, че с постановеното решение съдът не се е произнесъл по касационната жалба срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е предявен за периода 7. 03. 2014 г. (подаване на исковата молба) – 07. 01. 2019 г. (постановяване решението на ВКС). Иска се допълване на решението чрез произнасяне по иск по чл. 45 ЗЗД за посочения период и уважаването му

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответниците Т. И. Е. и И. Т. Е., чрез адв. Г. Д., изразяват становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата за допълване е неоснователна.

Производството по делото е образувано по подадена от Г. Т. Е., чрез адв. А. В., касационна жалба против решение № 282 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 183/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 177 от 13. 01. 2017 г. по гр. д. № 310/2016 г. на Пирдопския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Е. против И. Т. Е. и Т. И. Е. искове с правни основания чл. 45 ЗЗД.

С определение № 316 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 4857/2017 г. на ВКС, 1 г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение изцяло, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроси касаещи приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 136 от 7. 01. 2019 г. по гр. д. № 4857/2017 г. на ВКС, 1 г. о., е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и е извършена преценка за правилността на същото във всичките му части, в рамките на въведените от касатора касационни основания за неправилност. Решението е отменено само частично – в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта отхвърляща иска по чл. 45 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 1000 лв., вместо което ответниците са осъдени, на осн. чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 14. 02. 2014 г. – 7. 03. 2014 г., ведно със законната лихва считано от 7. 03. 2014 г. до окончателното й изплащане. В цялата останала част, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД, въззивното решение е потвърдено.

След като касационната инстанция се е произнесла по правилността на въззивното решение във всичките му атакувани части, т. е. по целия предмет на касационната жалба, то постановеното решение не е непълно.

Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че искът по чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД за присъждане на парично обезщетение, включен в предмета на делото, е предявен за сумата 5500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди търпени от 14. 02. 2014 г. до 7. 03. 2014 г. (предявяване на иска), ведно със законната лихва върху същата считано от 7. 03. 2014 г. до окончателното й изплащане. Това е видно от исковата молба, с която е въведено твърдение, че на 14. 02. 2014 г. ищецът забелязал насочените към ползвания от него имот камери и оттогава до предявяване на иска (7. 03. 2014 г.) търпял неимуществени вреди, както и искане за присъждане на сумата 2500 лв. за обезщетяване на вредите (искане за законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане няма направено). Видно е и от молба от 11. 09. 2014 г. (л. 53 от първоинстанционното дело), с която предявеният иск е изменен чрез увеличение на размера му от 2500 лв. на 5500 лв. (т. е. със сумата 3000 лв.), като е заявена и претенция за присъждане на законна лихва върху сумата 5500 лв. от 7. 03. 2014 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане. В нито един момент ищецът не е предявявал иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение и за друг период следващ датата на подаване на исковата молба, а и такава претенция би била недопустима, тъй като би се стигнало до недопустимо последващо обективно съединяване на искове. В нито един момент след депозиране на молбата за изменение на иска по чл. 214 ГПК на 11. 09. 2014 г. ищецът не е предприел и някакви други изменения на заявената претенция, включвайки и период след подаване на исковата молба, а и такова изменение би било недопустимо, тъй като по съществото би довело до изменение както на обстоятелствена част на исковата молба (с въвеждане на твърдения за търпени вреди и в период след подаване на исковата молба), така и на петитума (с въвеждане на искане за присъждане на обезщетение за вреди и за период различен от първоначално заявения), тоест до предявяване на нов иск, а не до изменение на предявения по основание или размер.

Като неоснователна, молбата за допълване следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото Г. Т. Е. следва да бъде осъден да заплати на Т. И. Е. сумата 400 лв. разноски в производството по чл. 250 ГПК, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение, платено за изготвяне и подаване на отговор на молбата за допълване на решението.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Т. Е. за допълване на решение № 136 от 7. 01. 2019 г. по гр. д. № 4857/2017 г. на ВКС, 1 г. о.

ОСЪЖДА Г. Т. Е. да заплати на Т. И. Е. сумата 400 лв. разноски в производството по чл. 250 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: