О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50030

гр. София, 22.11.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Томов гр. дело № 4844 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Е. Б. АД, чрез юрисконсулт В. И. срещу решение № 265119 от 28.07.2021 г. по въззивно гр. дело № 7971/2020 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 72528 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 20970/2019 г. на Софийски районен съд.

В обжалваното решение са възприети изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата М. Ц. М./Р./ не дължи на настоящия касатор и ответник по иска обща сума в размер на 7 062.95 лв. поради изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност за вземането, което е за неплатени сметки за доставена ел. енергия, а изпълнителното основание е несъдебно. За вземането на извънсъдебно основание е бил издаден изпълнителен лист от 09.06.2009г. въз основа на определение по ч гр. д №4382/2008г на Софийски градски съд, с което е уважена молба по чл.242, във вр чл.237б.”к” от ГПК(отм),за издаване на изп. лист по извлечение от сметка съгласно чл.107 от ЗЕ. Поради това давностният срок за погасяване на вземането е тригодишен.Образуваното въз основа на издадения изп. лист изпълнително дело № 10109/2009 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба към Софийски районен съд е прекъснало давността, но то е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По искане на длъжника държавният съдебен изпълнител е издал нарочно постановление от 20.02.2018г, в което е отбелязъл последното изпълнително действие да е извършено на 21.08.2015г. Изпълнителният лист е върнат на взискателя, образувано е ново изпълнително дело. Съдебният състав обаче е констатирал, че перемпция по право е настъпила на по-ранна дата, считано от 29.10.2013г след като единственото предприето от съдебния изпълнител действие, свързано с налагане на запор, е приключило неуспешно на 26.10.2011г поради липса на откита сметка в посочената банка, същевременно до този момент не са били установени парични средства по сметки и в други банки, нито е посочен друг изпълнителен способ. Възприел е, че в случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от 26.10.2011 г. след неуспеха на последното поискано изпълнително действие. Констатирал е, че с молба от 21.08.2015г до държавния съдебен изпълнител при СРС взискателят изобщо не е поискал изпълнителни действия и не е посочил изпълнителни способи, единствено е уведомил за промяна в адреса на управление и седалището си. Изпълнителни действия са предприети от ДСИ едва през 2018г със запор на трудовото възнаграждение /запорно съобщение изх.№ 4821/07.02.2018г/и тогава ищцата М. Ц. М. /тогава Р./ се е позовала пред съдебния изпълнител на вече настъпилото перемиране на делото/молба вх. №2480/19.02.2018г по описа на Съдебноизпълнителна служба към СРС/, въз основа на което и на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК то е прекратено с изрично постановление на ДСИ С.М. от 20.02.2018г и изпълнителният лист върнат на взискателя с протокол от 24.04.2018г.

Към момента на постановяване на решението въззивният съд е отчел наличието на противоречива съдебна практика, във връзка с която е образувано ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, относно действието на даденото тълкуване с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКСи е изтекъл на 28.10.2013г.,поради което и към момента на постановяване на цитираното тълкувателно решение не е било налице висящо изпълнително производство. С оглед на това и след като е приел, че за вземанията е приложима кратката 3-годишна погасителна давност, е формиран извод, че към момента на образуване на новото изпълнително дело на 24.04.2018г. вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност, а наложеният на 07.02.2018г. запор на трудово възнаграждение представлява невалидно изпълнително действие, което не е годно да прекъсне давността.

В изложението към касационната жалба се формулират два въпроса, на първо място :„От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ На следващо място, ако отговорът на първия въпрос /във втората му част / е положителен се поставя въпрос: настъпва ли перемпция по образувано преди ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнително дело, при наличие на оправомощаване по чл. 18 ЗЧСИ и неизвършване на поискано изпълнително действие по причина, за които кредиторът не отговаря. Твърди се наличие на основанията за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос поради противоречие с практика на на ВКС по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 37 от 2021г по гр. д №1747/2020г на Четвърто г. о и решение № 257 от 2020г по гр. д №694/2019г на Трето г. о на ВКС .

Не е депозиран отговор на касационната жалба. На основание чл.277 ГПК е конституиран наследника на първоначалната ищца С. Р. М. .

С определение №203 от 25.05.2022г на настоящия състав на ВКС производството по гр. д. № 4844/2021 г. по описа на ВКС, III гр. о е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.Тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение от 28.03.2023г.,Поставеният от касатора първи въпрос е получил своето задължително разрешение в постановеното тълкувателно решение. Същевременно с разпореждане от 09.03.2023 г на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, като един от въпросите в предмета на тълкуване, по който е налице противоречива практика е, погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Поради това определение от 12.07.2023г на настоящия състав на ВКС производството отново е спряно на основание чл.292 ГПК и след постановяване на Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по тълк. дело № 2/2023 е възобновено с определение № 50036 от 31.07.2024г за разглеждане по реда на чл. 288 ГПК .

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, предвид следното :

Изпълнителното дело в случая е образувано през 2009г при действието на ППВС №3/1980г. съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията.Постановлението на ВС е обявено за изгубило сила с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК поради тълкуването, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.С приемането на ТР №3 от 28.03.2023г тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС се даде отговор на въпроса от кога следва да се прилага разрешението, дадено с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства, съответно до кога се прилга тълкуването в ППВС №3/1980г .

В случая, срокът на погасителната давност е тригодишен предвид характера на вземането и издаването на изпълнителния лист на несъдебно основание по реда на ГПК от 1952г(отм), както в съответствие с трайно установената практика на ВКС е приел и въззивния съд. Съответно, давността е прекъсната при образуването на изпълнителното дело пред ДСИ през 2009г, давност не е текла докато това изпълнително дело е било висящо/ТР №3 от 28.03.2023г тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС/ Неговата висящност обаче е прекратена с настъпване на основанието по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК/перемпция/което прекратяване настъпва по право към посочената от въззивния съд дата 29 октомври 2013г. Постановлението на държавния съдебен изпълнител, издадено по - късно има само декларативно действие.Независимо дали въззивният съд е обвързал изводите си с по - ранен момент от който приема, че давността започва да тече отново, от посочената дата 29.10.2013г тригодишната кратка давност за вземането е започнала да тече съгласно разясненията в т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. През 2015г не е предприемано изпълнително действие годно да я прекъсне, следователно към 07.02.2018г погасителната давност е изтекла, както в съответствие с установената понастоящем практика на ВКС е приел и въззивния съд. Съгласно задължителните разрешения в т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, доколкото се касае за различни правни институти. Разяснено е също така значението, което прекратяването на образуваните при действието на ППВС 3/1980г изпълнителни дела преди датата 26.06.2015г има за срока на погасителната давност, същевременно са отграничени последиците на обезсилването като израз на процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов изпълнителен процес, когато такъв е допустим, от разпростирането на тези последици върху ефекти, произтичащи от материалноправна норма и свързани с погасителната давност. Този ефект е разяснен във връзка с прекъсване на погасителната давност с изпълнитлени действия, но когато погасителната давност за вземането е вече изтекла както в случая, предприети изпълнителни действия от кредитора след погасяване на правото на принудително изпълнение не могат да доведат до прекъсване на давностен срок и да бъдат зачетени в спор за съществуване на вземането по иск на длъжника, основан на изтеклата погасителна давност, независимо дали самите изпълнителните действия са иницирани по вече перемираното дело, или по образувано ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист и независимо от това дали приложеният изпълнителен способ е дал резултат в насока принудително удовлетворяване на кредитора за част или цялото парично вземане, както съответно е съобразил и въззивния съд в решаващата си дейност. При възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не е била спорна по делото, погасителната давност би била прекъсната през 2018г. с предприетите от настоящия касатор изпълнителни действия по запор на трудово възнаграждение независимо че изпълнителното дело е перемирано, но условието е тези изпълнителни действия да са поискани преди изтичане на самата погасителната давност за вземането, а в случая погасителната давност е била изтекла, независимо дали нейното отброяване ще се свърже с последното предприето изпълнително действие по перемираното изпълнително дело, или с преустановяване на неговата висящност, а с това и отпадане на ефекта на сприране на давността.

Ето защо, отговорът и на двата поставени от касатора въпроса не обосновава допускане на касационно обжалване. Отговор им, налагащ се от задължителните тълкувания в ТР №3 от 28.03.2023г тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. и ТР№ 2 от 04.07.2024 г по тълк. дело № 2/2023 на ОСГТК,до приемането на които тълкувателни актове производството по настоящето дело е било спряно във фаза по допускане на касационно обжалване, не би променил крайния изход на делото Изводът за изтекла погасителна давност в случая не би се променил от положителен или отрицателен отговор на въпроса прилага ли се т.10 от от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.Вторият формулиран въпрос, за възможността перемпция да настъпи, се предпоставя от условие което не е налице в случая, а именно кредиторът да е възложил на частен съдебен изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,което според постановката на въпроса спестявало необходимост кредиторът да подновява непрекъснато молбата си за извършване на изпълнително действие, ако то е възложено и не е реализирано/довършено по причина, за която взискателят не отговаря. Изпълнително дело за вземането си касаторът и ответник по иска е образувал при Съдебноизпълнителната служба при СРС, т. е сезирал е държавен съдебен изпълнител и е допуснал с бездействие в срока по чл. 433, ал.1 т.8 ГПК делото да се прекрати поради перемпция .Прекратяването на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК следва от закона и настъпва по право, прекратяване на изпълнителното дело може да настъпи включително при действието на ППВС №3/1980г, поради това никой тълкувателен акт на Върховен касационен съд не изключва съобразяване с тази последица при разясненията, дадени по въпроси на погасителната давност .

На основание изложеното,Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване решение № 265119 от 28.07.2021 г. по въззивно гр. дело № 7971/2020 г. на Софийски градски съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: