Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗЧСИ като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1030/10.02.2020 година, подадена от Министъра на правосъдието по жалба с вх. № 1088/12.02.2020 година, подадена от Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, двете срещу решение от 06.01.2020 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 5/2019 година.

С обжалваното решение на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 6000.00 лева. Наказанието е наложено затова, че по изпълнително дело № 20157090400552/2015 година е извършил следните дисциплинарни нарушения:

1.) в нарушение на чл. 489, ал. 1 от ГПК е допуснал до участие в публичната продан на имот с идентификатор №. .., находящ се в [населено място] взискателят А. Г. А., без същият да е внесъл задатък за участие, като вземането му не е надвишавало размера на задатъка;

2.) в нарушение на чл. 495 от ГПК е изготвил по делото разпределение, без да има законово основание за това, тъй като взискателят А. Г. А., обявен за купувач е участвал в публичната продан в нарушение на чл. 489, ал. 1 от ГПК и

3.) в нарушение на чл. 496, ал. 1 от ГПК е издал постановление за възлагане от 30.08.2016 година, с което е възложил имот с идентификатор №. .., находящ се в [населено място], на взискателя А. Г. А., бе същият да е имал законово основание да участва в проданта. Дисциплинарният състав е приел за установено, че производството по изпълнително дело № 20157090400552/2015 година по описа на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по молба на взискателя А. Г. А., въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2015 година, издаден по ч. гр. д. № 6279/2015 година на Районен съд Бургас“, удостоверяващ негови вземания против длъжника „Дъга 2014“ ЕООД [населено място]. С постановление за присъединявана на взискател от 26.11.2015 година съдебният изпълнител, на основание чл. 456 от ГПК във връзка с чл. 32, ал. 5 от ЗОС, е присъединил А. Г. А. и в качеството му на заложен кредитор по делото, а с постановление от 10.02.2016 година, на основание чл. 456 и следващите от ГПК, е присъединил като ипотекарен кредитор по делото „Банка ДСК“ ЕАД [населено място]. При извършената публична продан на имот с идентификатор №. .., находящ се в [населено място] с първоначална цена от 138 750.00 лева и последвало наддаване за купувач е обявен взискателя А. Г. А. при определена цена от 430 000.00 лева. А. участвал в проданта без да е внесъл задатък. На 01.04.2016 година е изготвено разпределение по чл. 495 от ГПК, което е било предявено на страните на 06.04.2016 година и което след обжалване е отменено от Окръжен съд Бургас с решение от 07.06.2016 година. На 29.08.2016 година А. внесъл по сметката на съдебния изпълнител сумата от 430 000.00 лева и на 30.08.2016 година е изготвено постановление за възлагане на имота на А. по реда на чл. 496 от ГПК. Това постановление е отменено с влязло в сила на 03.11.206 година решение на Окръжен съд Бургас. Впоследствие А. Г. А. е поискал връщане на внесената от него сума, тъй като по отношение на имота имало влязло в сила и вписано постановление за възлагане на друг съдебен изпълнител по друго изпълнително дело. Въз основа на тези данни дисциплинарният състав е приел, че в случай на висящо изпълнително производство, по което изпълнението е насочено срещу обекти, заложени по договора за особен залог, кредиторът може да поиска от съдебния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверението за вписано пристъпване към изпълнение-чл. 32, ал. 5, изр. 1 от ЗОЗ. В случай, че действието му не предхожда, а следва извършената публична продан той може съгласно чл. 32, ал. 5, изр. 2 от ЗОЗ, да се присъедини въз основа на извлечението за вписания залог. От тези разпоредби следвало, че за заложния кредитор не е предвидена правна възможност да се включи в качеството си на обезпечен кредитор в изпълнителното производство преди провеждането на публичната продан и да участва в нея. ЗОЗ бил специален по отношение на ГПК и неговите разпоредби не можели да се тълкуват разширително. ЗОЗ уреждал различен ред, извън предвидения в ГПК, за реализиране на правата на заложния кредитор, на когото било дадено право сам да продаде от свое име и за своя сметка заложеното имущество. Правата на заложния кредитор били изрично очертани в разпоредбите на чл. 34, чл. 37 и други от ЗОЗ и легитимирането на А. Г. А. пред съдебния изпълнител с вписано в ЦРОЗ заявление за пристъпване към изпълнение върху отделни активи на „Дъга 2014“ ЕООД [населено място] не било основание да бъде присъединен като привилегирован кредитор, а следвало да се счита за взискател само на основание изпълнителния лист. Затова за да участва в публичната продан той следвало да внесе задатък в размер на 13 875.00 лева, който размер надвишавал вземането му по изпълнителния лист. Дисциплинарният състав е приел, че наказанието трябва да бъде определено общо за трите нарушения, които не били довели до отрицателни последици за имуществената сфера на трети лица. Същите били продължение на поредица от предходни нарушение на съдебния изпълнител, за които му било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“.Това наказание обаче все още не е било наложено към момента на извършване на трите нарушения, т. е. санкционирането все още не е било изпълнило своята функция на превенция спрямо последващото поведение на съдебния изпълнител, но като се имала предвид посочената системност в нарушенията дисциплинарният състав считал, че фактическите и правни обстоятелства, вината и отегчаващите вината обстоятелства обуславят налагане на глоба в размер над средния предвиден в ЗЧСИ.

Със същото решение е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието за налагане на наказание за нарушения на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗЧСИ за това, че Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители (лишен от правоспособност) е извършвал изпълнителни действия след като с определение № 351/11.07.2017 година, постановено по гр. д. № 2729/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., влязло в сила на 11.07.2017 година е отстранен от длъжност до приключване на воденото срещу него дисциплинарно производство. Дисциплинарният състав е приел, че съдебният изпълнител е уведомен за посоченото определение на 16.08.2017 година, а последното изпълнително действие, за което се твърди, че е извършено е на 15.08.2017 година. Нямало безспорни доказателства, че съдебният изпълнител е знаел за определението, което предполагало липсата на вина като предпоставка за дисциплинарната отговорност.

С жалбата си Министъра на правосъдието обжалва решение от 06.01.2020 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 28/2016 година в частта му, с която искането му за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено, като излага доводи за това, че дисциплинарният състав е направил грешни правни изводи, довели до неправилно прилагане на материалния закон и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че действията на съдебния изпълнител били извършени след влизането в сила на определението на ВКС, а в същото било посочено, че съдебният изпълнител е изразил становище си по искането за временното му отстраняване, което водело до извод, че той е бил информиран за определението и въпреки това е продължил да извършва изпълнителни действия. Наред с това към момента на извършване на изпълнителните действия на Я. В. Б. било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от две години, с решение от 19.12.2016 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 36/2016 година. Освен това самият съдебен изпълнител твърдял, че временното му отстраняване е от 11.07.2017 година. Направено е искане за решение от 06.01.2020 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 28/2016 година в обжалваната му част и постановяване на ново, с което на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, а именно лишаване от правоспособност за срок от пет години.

Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители обжалва решение от 06.01.2020 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 28/2016 година в частта му, с която му е наложено дисциплинарно наказание, като излага доводи за това, че дисциплинарното производство е образувано след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ давностен срок, а освен това имало вече висящо дисциплинарно производство. С оглед на това се твърди, че са налице основанията за прекратяване на дисциплинарното производство по чл. 71, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗЧСИ. Освен това се излагат доводи, че наложеното дисциплинарно наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и предходните наказания на жалбоподателя. Поискано е решение от 06.01.2020 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 28/2016 година да бъде обезсилено в тази му част и дисциплинарното производство да бъде прекратено.

Камарата на частните съдебни изпълнители е изразила становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено.

Министъра на правосъдието е бил уведомен за обжалваното решение на 29.01.2020 година, а подадената от него жалба е с вх. № 1030/10.02.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на закона. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е бил уведомен за обжалваното решение на 29.01.2020 година, а подадената от него жалба е с вх. № 1088/12.02.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на закона. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:

По жалбата на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители:

При преценката за извършване на дисциплинарното нарушение дисциплинарният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ЗОЗ, в редакцията й преди извършеното с обнародваното в ДВ бр. 105/30.12.2016 година и в сила от същата дата изменение на ЗОЗ, тъй като действията са били извършени преди тази дата. По отношение на приложението на тази разпоредба е формирана противоречива практика, но това не е основание за незаконосъобразност на обжалваното решение. Видно от намиращата се на лист 323-лист 325 от дисциплинарното производство справка от Службата по вписванията Ц. за периода от 01.01.1992 година до 17.08.2016 година особения залог на А. Г. А. не е вписан в службата по вписванията по местонахождението на имота по реда на чл. 22а от ПВ. Поради това съгласно чл. 21, ал. 3 и чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, той е непротивопоставим на третите лица по отношение на този имот.

Неоснователно е твърдението на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, че дисциплинарното производство е недопустимо, тъй като е образувано след като са изтекли предвидените в чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ срокове. По силата посочената разпоредба дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. Съгласно даденото с т. 12 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2015 година на ОСГТК на ВКС тълкуване тези срокове са спазени, ако преди изтичането им Председателят на Дисциплинарната комисия е бил сезиран от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. В случая искането на Министъра на правосъдието за образуването на дисциплинарно производство по отношение на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е с изх. № 94-00-72/16 от 26.11.2018 година и с вх. № 7987/07.12.2018 година на Камарата на частните съдебни изпълнители. Искането за образуване но дисциплинарното производство е изпратено от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители на Председателя на Дисциплинарната комисия с изх. № 225/15.01.2019 година, като актът за образуване на производството е от 22.01.2019 година. От това следва, че е спазен по-дългия тригодишен срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ. По силата на чл. 69, ал. 2 от ЗЧСИ дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ (в случая Министъра на правосъдието) е узнал за нарушението. Това узнаване следва да бъде разбирано като узнаване от съответния орган на нарушението установено в съществените му признаци, т. е. когато е установен извършителя му, времето и мястото на извършването му, а също така и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Поради това без значение е твърдението, че изпълнителното дело № 20157090400552/2015 година е било приложено към дисциплинарно дело № 36/2016 година, като към него са били прилагани и книжата за последващите изпълнителни действия, тъй като органът по чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ нито е задължен да следи конкретното производство, нито пък може да узнае за извършените нарушения само от прилагането на книжата. В случая узнаването е извършено с получаването от Министъра на правосъдието на докладна записка № 94-00-72/23.11.2018 година на извършилия проверката инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ. Предвид на това е спазен и предвидения в чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ кратък шестмесечен срок, поради което не е налице хипотезата на чл. 71, ал. 7, т. 1 от ЗЧСИ.. Освен това горепосочените дисциплинарни нарушения не са били предмет на дисциплинарно дело № 36/2016 година, поради което е неоснователно и твърдението, че за тях е налице хипотезата на чл. 71, ал. 7, т. 3 от ЗЧСИ.

Неоснователни са оплакванията на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители по отношение на наложеното му дисциплинарно наказание. В случая правилно е отчетено, че се касае до три дисциплинарни нарушения, извършени през непродължителен период от време и при това по едно и също изпълнително производство. Освен това тези действия се явяват продължение на предшестващи такива по същото изпълнително производство, за които е била извършвана проверка и впоследствие е било образувано дисциплинарно дело № 36/2016 година. Отчетено е и обстоятелството, че към момента на извършването на дисциплинарните нарушения на съдебния изпълнител все още не е било наложено дисциплинарно наказание по дисциплинарно дело № 36/2016 година, както и това, че няма данни от тях да са произлезли вреди за страните по изпълнението и за трети лица. Доколкото нарушенията са извършени преди налагането на дисциплинарно наказание чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, по посоченото дисциплинарно дело, от налагането му не може да се направи извод, че то не е постигнало търсения положителен ефект в работата на съдебния изпълнител, поради което да се определи по-тежко дисциплинарно наказание. С оглед на това следва да се приеме, че видът и размерът на наложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание, съответстват на вида и тежестта на извършените от Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители дисциплинарни нарушения.

По жалбата на Министъра на правосъдието:

Изпълнителните действия, за които искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание е оставено без уважение са извършени по изпълнително дело № 20157090400553/2015 година, съответно на 08.08.2017 година, на 11.08.2017 година и 15.08.2017 година. Към този момент вече е било налице определение № 351/11.07.2017 година, постановено по гр. д. № 2729/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което на основание чл. 71, ал. 3 от ЗЧСИ Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е временно отстранен от длъжност до влизане в сила на решение от 19.12.2016 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 36/2016 година, с което му е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от две години. Това определение е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила от датата на постановяването си-11.08.2017 година и от тази дата съдебният изпълнител трябва да се счита временно отстранен от длъжност.

Съгласно чл. 64 от ЗЧСИ обаче частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Поради това дисциплинарно нарушение е само това действие или бездействие на съдебния изпълнител, което освен че представлява неизпълнение на задълженията му, е извършено виновно. Изискването за вина изключва осъществяването на дисциплинарно нарушение при наличието само на предвидените за него обективни предпоставки. Задължително трябва да се преценява и вината на съдебния изпълнител, т. е. субективното му отношение към обективните предпоставки за дисциплинарното нарушение и последиците от него. Това субективно отношение може да бъде формирано ако към момента на съответното действие или бездействие на съдебния изпълнител са били известни всички обективни елементи, включени в състава на нарушението. Затова за да бъдат, счетени горепосочените изпълнителни действия за дисциплинарно нарушение, то съдебният изпълнител е трябвало да знае, че към момента на извършването им е бил временно отстранен от длъжност. Определение № 351/11.07.2017 година, постановено по гр. д. № 2729/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е бил временно отстранен от длъжност е постановено в производство по чл. 71, ал. 3 от ЗЧСИ, в закрито заседание, без участие на страните в производството. Тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване съдът не връчва препис от него на страните. Поради това те не могат да се считат уведомени за него от датата на постановяването му, тъй като не са задължени ежедневно да извършват справки в деловодството на съда за това дали е налице или не постановен съдебен акт. Обстоятелството, че страните са изразявали становища в производството, както в случая съдебния изпълнител е изразил такова, че искането за временното му отстраняване е неоснователно, не води до друг извод. В този случай страните са в известност за това, че има висящо производство, но на законът не е предвидил нито като основание за презумпция, нито като фикция, това, че тази известност води до знание на страните и за постановения съдебен акт от момента на надлежното му обявяване. Предвид на това от значение за преценката дали горепосочените действия на съдебния изпълнител представляват дисциплинарно отношение е моментът, н който той е узнал за определението, с което е постановено временното му отстраняване от длъжност. В случая на лист 1592-ри от дисциплинарното производство е приложено писмо на Камарата на частните съдебни изпълнители до Министъра на правосъдието, с което Камарата на основание чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/06.02.2006 година за служебния архив на частните съдебни изпълнители, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗЧСИ е уведомила Министъра за настъпилото в резултат на определение № 351/11.07.2017 година, постановено по гр. д. № 2729/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., основание за временно отстраняване на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители от длъжност, като е поискала на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗЧСИ да бъде издадена заповед, с която да се разпореди запечатването на служебния архив на съдебния изпълнител и да бъде определено длъжностно лице, което да извърши действието. Препис от това писмо е бил изпратен на съдебния изпълнител, като видно от известието за доставяне, намиращо се на лист 1593-ти от дисциплинарното производство, е получен от него на 16.08.2017 година. Същевременно на лист 1594-ти и лист 1955-ти от дисциплинарното производство се намира заповед № 703/17.08.2017 година на Административния ръководител на Окръжен съд Бургас, с която въз основа на писмо изх. № 3586/14.08.2017 година, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗЧСИ и чл. 27 от Наредба № 4/06.02.2006 година за служебния архив на частните съдебни изпълнители е разпоредено да се извърши запечатване на служебния архив на Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, като за дата на изпълнението за заповедта е посочен 22.08.2017 година. На лист 577-ми от дисциплинарното производство се намира заповед № СД-04-98/31.10.2017 година на Министъра на правосъдието, с която е разпоредено служебният архив на отстранения съдебен изпълнител да се предаде на Х. Г.-частен съдебен изпълнител, с район на действие, района на Окръжен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Следователно най-ранната доказана в производството дата, на която съдебният изпълнител е узнал за временно си отстраняване от длъжност е 16.08.2017 година. От намиращото се на лист 1597-ми от дисциплинарното производство искане на Я. В. Б. за възстановяването му на длъжност, считано от 12.09.2018 година, не следва друг извод. Наистина в искането е посочено, че той е бил с отнети правомощия за времето от 11.07.2017 година до 11.09.2018 година, но то е изготвено след като съдебният изпълнител вече е бил узнал за определение № 351/11.07.2017 година, постановено по гр. д. № 2729/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което не установява, че това узнаване е станало преди 16.08.2017 година, съответно към датата на постановяване на определението. Предвид на това изводите на дисциплинарния състав, че извършените на 08.08.2017 година, на 11.08.2017 година и 15.08.2017 година по изпълнително дело № 20157090400553/2015 година от Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители изпълнителни действия не представляват дисциплинарно нарушение са правилни. В случая е без значение обстоятелството, че към момента на извършването им с решение от 19.12.2016 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 36/2016 година на съдебния изпълнител е било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от две години, за други действия. Това решение е било предмет на обжалване, като с решение № 303/28.11.2017 година, постановено по гр. д. № 2730//2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. срокът на наказанието е определен на една година и два месеца. Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗЧСИ, в случаите на обжалване, решението по дисциплинарното производство влиза в сила от момента на постановяване на решението на ВКС, което в случая е 28.11.2017 година, т. е. от този момент Я. В. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители е бил лишен от правоспособност за срок от една година и два месеца по дисциплинарно дело № 36/2016 година. Законът не забранява на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия по в периода на висящо дисциплинарно производство, освен в случаите по чл. 31, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 71, ал. 3 от ЗЧСИ, като за последното са изложени мотиви по-горе.

Предвид на горното обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено, като с оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски, а същите трябва да останат в тежест на страните, които са ги направили.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.01.2020 година на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 5/2019 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.