Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на К.Д от [населено място], [община], О. П срещу решение № 518 от 26. 07. 2018 г., постановено по адм. д. № 458/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, VІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на издадените административни актове.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., в отговор от 21.08.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на К.Д от [населено място], [община] против решение № 2153-14-33 от 18.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение НОИ гр. П..

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба.

При преценката на оспореното решение при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в касационната жалба пороци и служебната проверка на приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:

От Регистъра на осигурените лица се установява, че през процесния период, 21.08.2017 г. до 18.11.2017 г., К.Д е била в трудови правоотношения с двама работодатели – „Г.В-2005” ЕООД и „Мундус 2” ЕООД, като само на първия...