Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт К.Г, против решение № 671 от 21.12.2017г., постановено от Административен съд – Пазарджик, по адм. д. № 812/2015г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се оспорват изводите на съда относно промяната на процента наддеклариране, с оглед влязлото в сила решение №4409/07.04.2017г. по адм. дело. №4986/2015г. на Върховния административен съд. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е приел, че процентът на наддеклариране следва да падне под 20% и санкционираната площ няма да бъде равна на установената площ. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Б.Х от [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е отменил оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014г., с изх. № 02-130-6500/6778 от 29.09.2015г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, защото е налице влязло в сила съдебно решение № 4409/07.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4986/2015 г. по описа на ВАС – Четвърто отделение, с което е отменена Заповед № РД 46-287/06.03.2015г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която част от процесния БЗС № 02-837-968-1-1 в размер на 3, 45 ха, намиращ се в землището на гр. Б. е изключена от одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014г. Според участващия по делото прокурор съдът точно е съобразил, че вследствие на така постановеното решение разликата между декларирана и установена площ ще бъде намалена, а установената площ ще бъде увеличена с 3, 45 ха, като по този начин процентът на наддеклариране би следвало да падне под 20 % и санкционираната площ ще бъде равна на удвоения размер на наддекларираната площ.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 671 от 21.12.2017г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-130-6500/6778 от 29.09.2015г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с което е отказано изплащане на средства за подпомагане, както следва: по СЕПП – 55 854, 89 лв.; по СПП – 159, 48 лв.; по НР1 – 24 579, 91 лв. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Със същото решение Държавен фонд „Земеделие” гр. С. е осъден да заплати на Б.Х направените разноски по делото в размер на общо 1010 лв. За да достигне до този резултат Административен съд – Пазарджик е приел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалните разпоредби. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдено наличието на основание за частично подпомагане на земеделския стопанин, с оглед влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й с която част от БЗС № 02-837-968-1-1, намиращ се в землището на гр. Б. е изключена от одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., от което е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката за ново разглеждане заявлението на Б.Х, като административният орган следва да съобрази горепосоченото влязло в сила съдебно решение № 4409/07.04.2017 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 4986/2015 г.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-130-6500/6778 от 29.09.2015г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с което е отказано изплащане на средства за подпомагане, както следва: по СЕПП – 55 854, 89 лв.; по СПП – 159, 48 лв.; по НР1 – 24 579, 91 лв, защото е прието, че процента на наддеклариране по СЕПП и НР1 е 22.32%. По делото е установено заявяването от страна на земеделския производител на 45 бр. парцели за финансово подпомагане с обща площ от 185, 59 ха. Първоинстанционният съд се е позовал на влязло в сила съдебно решение № 4409/07.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4986/2015 г. по описа на ВАС – Четвърто отделение, с което е отменена Заповед № РД 46-287/06.03.2015г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която част от БЗС № 02-837-968-1-1 в размер на 3, 45 ха, намиращ се в землището на гр. Б. е изключена от одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014г. Правилно е преценено в мотивите на обжалваното решение, че Заповед № РД 46-287/06.03.2015г. на министъра на земеделието и храните е била частично отменена с влязло в сила решение № 4409/07.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4986/2015 г. по описа на ВАС – Четвърто отделение, като при това положение заявлението за подпомагане попада в хипотезата на чл. 58, параграф първи от Регламент № 1122/2009 година - при процентно отношение на недопустимата към установената площ в рамките от 3% до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ по СЕПП и НР1. Решаващият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че след като посочената заповед е отменена в частта й, с която част от БЗС № 02-837-968-1-1е изключена от одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., то за тази част от БЗС в размер на 3, 45ха са налице основанията за подпомагане, което предпоставя отмяната на процесното уведомително писмо. Административният съд е извел верен извод, че за Б.Х са налице условията за частично финансово подпомагане, защото увеличавайки размера на допустимата площ с 3, 45ха, то за подпомагане са подходящи вече 155, 17ха (а не 151, 72ха, както е прието в оспореното уведомително писмо), а наддекларираната площ намалява съответно на 30, 42 ха, като с това се променя и процентът на наддекларирана площ на 19, 60%. В настоящия случай е от съществено значение точният размер на установената разлика, защото не следва да се санкционира цялата установена площ, тъй като съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % върху нейният удвоен размер следва да се определи размерът на намалението на дължимата финансова помощ по СЕПП и НР1. Първоинстаницонният съд е преценил правилно, че уведомителното писмо е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 671 от 21.12.2017г., постановено от Административен съд – Пазарджик, по адм. д. № 812/2015г РЕШЕНИЕТО е окончателно.