Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 4245/23.06.2017 г. постановено по адм. дело № 6070/2015 г. на Административен съд – София град.
Първата касационна жалба е подадена от „Интерцитрус“ ООД от гр. С., чрез процесуалния си представител, адв.. Г, с която обжалва постановеното съдебно решение, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на дружеството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата над 10 670, 41 лв. до пълния предявен размер за сумата от 36 000 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск по ЗОДОВ в пълния претендиран размер.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си по делото адв.. Г, който по същество поддържа касационната жалба по доводите изложени в нея, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Агенция „Митници“. Претендира заплащане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Втората касационна жалба е подадена от Агенция „Митници“ – гр. С., чрез процесуален представител Маркова, с която обжалва съдебното решение, в осъдителната му част, с която Агенция „Митници“ – гр. С. е осъдена да заплати на „Интерцитрус“ ООД сумата от 10 670, 41 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2015 г., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни НП № 206/2009 г., НП № 207/2009 г., НП № 208/2009 г. и НП № 209/2009 г., издадени от началника на М.В.К твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му в тази част и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк.. П, който по същество поддържа касационната жалба на Агенция „Митници“, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Не взима отношение по касационната жалба на „Интерцитрус“ ООД. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Агенция „Митници“. Счита, че решението като неправилно и необосновано следва да се отмени. По отношение на касационната жалба на „Интерцитрус“ ООД изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба на „Интерцитрус“ ООД, гр. С., представлявано от управителя К.Н, срещу Агенция „Митници“, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 36 000 лв., представляващи платени от ищеца адвокатски хонорари по следните н. а.х. д.: №495/2009 г., № 496/2009 г., № 497/2009 г. и № 498/2009 г. по описа на Районен съд – Девня, причинени вследствие отменени наказателни постановления № 206/2009 г., 207/2009 г., 208/2009 г. и № 209/2009 г., издадени от началника на М. В, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба на 19.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. От фактическа страна съдът по делото установил, че: С Наказателно постановление № 206/2009 г., издадено от началника на М. В, на „Интерцитрус“ ООД, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2252, 93 лв. за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 с. з. и на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 233, ал. 4 ЗМ е присъдено заплащането на равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 31 017, 17 лв. С решение от 30.04.2010 г., постановено по н. а.х. д. № 496/2009 г. по описа на Девненския районен съд, е отменил наказателното постановление. Това решение е оставено в сила с решение № 2058/18.10.2010 г., постановено по дело № 2298/2010 г. на Варненски административен съд. С Наказателно постановление № 207/2009 г., издадено от началника на М. В, на дружеството ищец, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1972, 76 лв. за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 с. з. и на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 233, ал. 4 ЗМ е присъдено заплащането на равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 32 176, 04 лв. С решение от 30.04.2010 г., постановено по н. а.х. д. № 495/2009 г. по описа на Девненския районен съд, е отменил наказателното постановление. Това решение е оставено в сила с решение № 1830/20.09.2010 г., постановено по дело № 2280/2010 г. на Варненски административен съд. С Наказателно постановление № 208/2009 г., издадено от началника на М. В, на „Интерцитрус“ООД, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 7 041, 75 лв. за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 с. з. и на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 233, ал. 4 ЗМ е присъдено заплащането на равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 61 797 лв. С решение от 10.03.2010 г., постановено по н. а.х. д. № 497/2009 г. по описа на Девненския районен съд, е отменил наказателното постановление. Това решение е оставено в сила с решение № 1332/29.06.2010 г., постановено по дело № 1495/2010 г. на Варненски административен съд. С Наказателно постановление № 209/2009 г., издадено от началника на М. В, на „Интерцитрус“ООД на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 7 041, 75 лв. за извършено нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 с. з. и на основание чл. 234, ал. 4 вр. чл. 233, ал. 4 ЗМ е присъдено заплащането на равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 61 797 лв. С решение от 30.04.2010 г., постановено по н. а.х. д. № 498/2009 г. по описа на Девненския районен съд, е отменил наказателното постановление. Това решение е оставено в сила с решение № 1882/27.09.2010 г., постановено по дело № 2227/2010 г. на Варненски административен съд.
Съдът от първата инстанция установил също, че с исковата молба се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на посочените по – горе наказателни постановления, издадени от началника на М. В.
За изясняване на фактите по делото съдът е допуснал и назначил ССчЕ със следната задача, поставена от процесуалния представител на ищеца: извършени ли са плащания на възнагражденията по посочените в т.II.1 от исковата молба документи и в какъв размер?
Съдът анализирайки приложените по делото документи, в т. ч. и допълнително представените от ищеца хронологични описи на съставените счетоводни операции във връзка с начисленията и плащанията по спорните фактури, и дневник на счетоводна сметка 401 – Доставчици, подсметка 1 – Доставчици в лева, вещото лице сочи, че общият размер на договорените възнаграждения е 36 000, 00 лв. и тази сума е изцяло изплатена от „Интерцитрис“ООД.
По делото са представени и приети от съда следните писмени доказателства: заверени преписи от 4 броя влезли в сила съдебни решения на РС Девня; 3 броя договори за правна защита и съдействие с № 73398/2009 г., № 73400/2009 г. и № 73401/2009 г; 16 броя фактури; 2 броя възлагателни договори от 29.09.2009 г. (л. 55-58) за правна защита и процесуално представителство; извлечения от банкова сметка и още 21 броя фактури.
От страна на съда служебно са изискани за послужване НАХД № 496/2009 г., НАХД № 495/2009 г., НАХД 497/2009 г. и НАХД № 498/2009 г. по описа на Девненския районен съд, по които се твърди, че са направени разходи за адвокат при оспорване на издадените НП.
От правна страна административният съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът приел за безспорно, че ищецът действително е бил защитаван от адвокат видно от съдебните протоколи по делата. Съдът е счел искът за допустим, а по подробно изложени съображения е приел, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд – София град, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Пвайки се на приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016 г. е заключил, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатените от „Интерцитрус“ ООД адвокатски възнаграждения съставляват вреда, причинена пряко от отменените наказателни постановления. По подробно изложени мотиви, във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита от пълномощника по оспорването на посочените по–горе наказателни постановления и съобразявайки се с приетото в мотивите на посоченото ТР №1/2017 г. на ОСС на ВАС е приел, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, но институтът на непозволеното увреждане не е и не следва да се превърне средство за неоснователно обогатяване. Изложени са мотиви, че присъденият размер на обезщетението трябва да бъде съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Въз основа на тези изводи и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, както и на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), съдът е уважил частично исковата претенция на дружеството ищец за сумата от 10 670, 41 лв., като за размера над тази сума до предявения размер от 36 000 лв. е приел исковата претенция за неоснователна. Съобразявайки с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г. е присъдил и законната лихва върху сумата на обезщетението. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски в размер на 2500 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от „Интерцитрус“ ООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменени с влезли в сила съдебни решения, четири незаконосъобразни акта – НП № 206/2009 г., НП № 207/2009 г., НП № 208, НП № 209/2009 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е и вторият елемент от фактическия състав, а именно – вредите да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него имат характер на вреди по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ.
Обосновани на приобщените по делото доказателства (заключение на вещо лице по ССчЕ) са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от „Интерцитрус“ ООД сума общо в размер на 36 000 лв. на адв.. Г, т. е. налице е претърпяна имуществена вреда. В този смисъл правилно съдът е посочил, че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. На следващо място, правилни са изводите на съда, че е осъществен и последният елемент от фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ, а именно пряка причинно–следствена връзка от издадения незаконосъобразен акт и причинената вреда Обосновано на представените по делото доказателства във връзка с осъществената защита и процесуално представителство по отделните дела от страна на адв.. Г и съобразявайки се с приетото в мотивите на ТР № 1/2017 на ОСС на ВАС първоинстанционният съд е приел, че справедливият и обоснован хонорар за защита пред Административен съд – Варна е в размер на 10 670, 41 лв. Настоящата касационна инстанция на ВАС, счита че претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 10 670, 41 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните наказателни постановления, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Предвид изложеното касационната жалба на Агенция „Митници“ – гр. С. е неоснователна, а обжалваното решение в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По отношение на касационна жалба подадена от „Интерцитрус“ ООД, настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита същата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, и съобразявайки се с приетото в мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСС на ВАС, а също и с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е приел, че исковата молба е основателна и доказана за сумата от 10 670, 41 лв., като за размера над тази сума до предявения размер за сумата от 36 000 лв. правилно е отхвърлил исковата молба като неоснователна. Изложеното в тази връзка в мотивите на оспореното решение е правилно и се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.
По тези съображения обжалваното решение в тази част, като правилно и обосновано също следва да бъде оставено в сила.
По отношение на изложените доводи от процесуалния представител на Агенция „Митници“ в жалбата, а също и в съдебно заседание, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата на касатора за изменение на решението в частта за разноските във връзка с присъденото адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС, счита, че това не е пречка да бъде направено от него при връщането на делото на АССГ, като постановеният съдебен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред ВАС.
При този изход на спора не следва да се присъждат съдебни разноски по настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4245/ 23.06.2017 г.,постановено по административно дело № 6070/2015 г. на Административен съд – София-град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.