Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на М.Д – прокурор в Районна прокуратура – гр. В. срещу решение по т. 2 от Протокол №14 от 23.05.2018 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело №10 по описа на 2017 г. С решението е наложено на М.Д – прокурор в Районна прокуратура – гр. В., а към момента на извършване на дисциплинарното нарушение – заместник на административния ръководител - заместник районен прокурор на РП – гр. В., дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 4.4, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, както и специфичното правило за етично поведение на административни ръководители с оглед заеманата ръководна длъжност по чл. 8.6 от същия кодекс.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката да е извършила нарушение на служебните си задължения. В решението не са изложени ясно фактическите и правни основания за издаването му. Събраните доказателства са обсъдени едностранно, като са кредитирани само тези, които подкрепят становището на дисциплинарния орган за извършеното нарушение. Твърдението за нарушение на КЕПБМ и уронване на престижа на съдебната власт не е конкретизирано. При налагане на наказанието не са съобразени изискванията на чл. 209 ЗСВ. В съдебно заседание се представлява от адв.. Й и поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на ПК на ВСС.

Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, редовно уведомена, се представлява от юрк.. Л и оспорва жалбата.

Заинтересованата страна - Главният прокурор на Р. Б, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на шесто отделение взе предвид следното:

Жалбата с вх.№ВСС-4563/17/05.06.2018 г. е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК. Оспореното решение представлява индивидуален административен акт, който засяга непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Дисциплинарното производство по издаване на процесното решение, е образувано във връзка с предложение вх.№1047/2017 г. от 28.03.2017 г. Главния прокурор на Р. Б до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. По предложение на наблюдаващите прокурори от СГП –Специализирано звено „Антикорупция“ /пр.№9-54/2017 г./, прокурор в отдел „Административен“, ВКП по направление „Инспекторат“ е извършил проверка на констатираните данни за недопустимо поведение на заместника на административния ръководител на Районна прокуратура – гр. В. – прокурор М.Д. За проверката е съставена Справка по преписка №1047/2017 г. по описа на ВКП. С Установена е намеса по недопустим начин по време на разпит на свидетелка по дп.№7127/2016 г. от страна на прокурор Даскалова. В справката на ВКП и предложението на Главния прокурор е изложено описание на действията на Даскалова, като се посочва, че същата: Повишавала тон и отправяла заплахи към свидетелката /жена, оплакала се от заплахи отправени от бащата на децата й – криминално проявен; намесвайки се в досъдебно производство без да има това процесуално право, в защита на криминално проявения /защото бил силен и влиятелен/; упражнявайки натиск върху свидетелката и заплашвайки я, за да не се оплаква от тормоза на криминално проявения; оставайки насаме със свидетелката и заплашвайки я, че криминално проявеният баща на детето й „можел да я удари така, че да я залепи като гербова марка“, че „имал достатъчно хора и познати“ и че като подава жалба не било начина по който свидетелката може да се защити, тъй като той щял да продължи да я тормози“ и т. н.; агитирайки я да промени показанията си и по този начин да осуети разкриването на обективната истина по досъдебното производство; препятствайки възможността наблюдаващият прокурор да упражни пълноценно и независимо правомощието си по чл. 196, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НПК - да участва в извършване на конкретно действие по разследването; проявеното неуважение към наблюдаващия прокурор, разследващият полицай и свидетелката. Въз основа на резултатите от проверката, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 311, т. 2 от ЗСВ, е предложено да се образува дисциплинарно производство за налагане на наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност на прокурор Даскалова.

Съгласно посочената като основание норма на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е: „3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. В Кодекса за етично поведение на българските магистрати, чл. 4 се съдържат правила за поведение произтичащи от принципа за вежливост и толерантност. Изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. В чл. 4.4. от глава „ПРИЛАГАНЕ“ на този принцип се предвижда, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт.

В чл. 5 от КЕПБМ са уредени „Правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие“. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. В раздел „ПРИЛАГАНЕ“ от тази точка, визирани като нарушени в случая са: чл. 5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; 5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; 5.7. Магистратът трябва да е с безукорна репутация. 5.8. Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми.

Установено е, че магистратът е нарушил Специфичното правило за етично поведение на административни ръководители по чл. 8.6 от КЕПБМ – По чл. 8.3, пр. 1 „Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата.“, тъй като с действията си и бездействието си е осуетила възможността наблюдаващият прокурор да упражни пълноценно и независимо правомощието по чл. 196, ал. 1, т. 3, пр. 1 НПК – да участва в извършването на конкретното действие по разследването.

С решение по т. 4 от протокол №14 от 05.04.2017 г. Прокурорската колегия на ВСС, на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ и съгласно предложението на Главния прокурор на Р. Б образува дисциплинарно производство срещу М.Д за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и на основание чл. 316, ал. 2 от ЗВ е определен състава на дисциплинарната комисия. С писмо изх.№ВСС-4563/2017 г. от 13.04.2017 г. е уведомена Даскалова за образуваното производство /връчено й на 24.04.2017 г. съгласно отбелязване върху писмото/. М.Д е депозирала писмено възражение по д. д.№10/2017 г. с вх.№ВСС-11428 от 25.04.2017 г., в което твърди, че не е извършила визираните дисциплинарни нарушения на КЕПБМ и е поискала събирането на писмени и гласни доказателства. Представлявана е от адвокат в дисциплинарното производство. По предложение на дисциплинарния състав с решение по т. 1 от протокол №21/31.05.2017 г. на ПК на ВСС, на основание чл. 232 ЗСВ, М.Д е отстранена от длъжност „заместник на административния ръководител“ на РП - гр. В.. Жалбоподателката е подала писмени обяснения по д. д.№10/2017 г., както и устни в проведените заседания на дисциплинарния състав. Възоснова на доказателствата в дисциплинарната преписка с мотивирано решение №ВСС-5195/10.05.2018 г. дисциплинарният състав предлага на Прокурорската колегия на ВСС да наложи на М.Д дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 4.4, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7, чл. 5.8 както и специфично правило за етично поведение на административните ръководители с оглед заеманата ръководна длъжност по чл. 8.6 от КЕПБМ.Дарният съвет е представил решението заедно с преписката по делото на председателстващия Прокурорската колегия на ВСС за незабавното им внасяне във ПК на ВСС.

Дисциплинарният състав е изложил в решението си подробно фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение на Даскалова, както и е описал подробно и изчерпателно доказателствата, които са събрани в дисциплинарната преписка и които го установяват. Дисциплинарният състав е намерил, че с описаните действия /посещение в извънработно време на 15.1.2016 г. в сградата на 01 РУ на МВР – гр. В.; прекъсването на провеждания от разследващ полицай Желева и младши прокурор Димитров разпит на М.Б в качеството на свидетел по досъдебно производство; присъствието при провеждането на този разпит и непосредственото участие в него, без да е поискала присъствието и участието да бъдат отразени в съставения протокол, съобразно изискванията на НПК; изявлението към свидетеля, че подаването на жалба в полицията не е толкова подходяща постъпка, отколкото защитата по Закон за защита от домашно насилие; отправеното косвено послание към пострадалата Божкова да се съобрази с това, че лицето, срещу което се води досъдебното производство – В.К може да упражни насилие спрямо нея, тъй като е достатъчно опасен човек и може да я направи / залепи като „гербова марка“, повишаването на тон към свидетеля; разпореждането, отправено от М.Д и Ц.Г към наблюдаващия прокурор и към разследващия полицай да прекъснат следственото действие и да напуснат кабинета, в който се провежда разпита/, привлечената към дисциплинарна отговорност М.Д е допуснала дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ – действия, които нарушават престижа на съдебната власт чрез нарушаване на принципа на вежливост и толерантност в приложението му по чл. 4.4 от КЕПБМ, принципа за почтеност и благоприличие в приложението му по чл. 5.5, 5.6, 5.7, 5.8 от КЕПБМ и на специфичното правило за етично поведение на административни ръководители по чл. 8.6 от КЕПБМ.

В мотивите към решението на дисциплинарния състав е посочено, че етичните изисквания за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят не само за по-добро изпълнение на служебните му задължения, но и за по-ефективно функциониране на самата правораздавателна система. Дисциплинарният състав е посочил, че колегиалните отношения между магистратите, независимо от мястото им в служебната йерархия трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност, а това изисква въздържание от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. С поведението си, описано по-горе, прокурор Даскалова, е нарушила принципа на вежливост и толерантност в колегиалните си отношения и в този аспект е накърнен принципът на почтеност и благоприличие, чрез нарушаване на правилата по чл. 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от КЕПБМ, които намират своя общ израз чрез правилото на чл. 5.8, според което магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазване на правните и етични норми. Нарушено е и специфичното правило за поведение по чл. 8.6 от КЕПБМ, изискващо от магистратите на ръководна длъжност да бъдат гарант за независимостта на магистрата при вземане на решения, тъй като решаващ орган в случая е бил наблюдаващият прокурор по делото. С действията си в присъствието на ангажираните със случая лица от системата на МВР и гражданите, с участието на които се извършва действие по разследването, привлечената към дисциплинарна отговорност е разколебала доверието в съдебната система /разпореждайки наблюдаващият прокурор и разследващия полицай по делото да излязат от стаята/. Дисциплинарният състав не е споделил становището на Даскалова за автоматична отмяна на КЕПБМ, тъй като той не попада в хипотезата по чл. 13, ал. 1 от ЗНА. Посочил е, че нарушенията ка извършени от жалбоподателката съзнателно и виновно и водят до отрицателна обществена оценка за морала на магистрата, което съществено накърнява престижа на съдебната власт. Налице са подробни съображения относно това защо следва да бъде прието дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година".

С писмо изх. №ВСС-4563/17 от 14.05.2018 г., получено от жалбоподателката на 15.05.2018 г., на жалбоподателката е бил изпратен препис от решението на дисциплинарния състав за запознаване, уведомена е за заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, указани са правата й по чл. 313, ал. 1 ЗСВ. На 23.05.2018 г. прокурор Даскалова не се е явила лично, за нея се явил адвокат Рангелов.

Изказванията на членовете на колективния орган отразяват също мотивите към административния акт. Дисциплинарното дело и решението на дисциплинарния състав с предложение за дисциплинарно наказание, са докладвани от председателя на дисциплинарния състав П.Р.И е бил защитникът на прокурор Даскалова. При проведеното обсъждане е посочено, че относно образуваното във връзка със същия случай дисциплинарното дело срещу прокурор Гетова, разглеждано паралелно с процесното д. д.№10/2017 г., следва да се вземе предвид констатираното по-активно поведение на прокурор Даскалова и затова обосновано се предлага от дисциплинарния състав и по-тежко наказание от съответно съпоставеното такова с поведението на прокурор Гетова, затова се изразява подкрепа на предложеното от дисциплинарния състав наказание на прокурор Даскалова. При това положение е прието, че прокурор Даскалова е допуснала нарушения на чл. 4.4, 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и на специфично правило за магистрати на ръководни длъжности по чл. 8.6 КЕПБМ. В тази връзка правилно е прието, че прокурор Даскалова е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, за което следва да се наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Решението е постановено от компетентния орган по чл. 311, т. 2 ЗСВ при 8 гласа "за" и 0 "против", т. е. при наличие на мнозинство по чл. 320, ал. 6 ЗСВ и на кворум от гласували 8 членове на Прокурорската колегия на ВСС.

Решението на ПК на ВСС по т. 2 от Протокол №14 от 23.05.2018 г. е оспорено в законоустановения 14-дневен срок пред Върховния административен съд с жалба вх.№ВСС-4563/05.06.2018 г. от М.Д.

Съгласно чл. 320, ал. 7 от ЗСВ решенията по ал. 3 се мотивират. 3а мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както е в конкретния случай, а също така и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Предвид изложеното по-горе относно съдържанието на решението на дисциплинарния състав и изказванията на членовете на Прокурорската колегия на ВСС се приема, че постановеното от компетентния орган решение е мотивирано.

В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да накърняват в значителна степен правото на защита на Даскалова и да водят до незаконосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС. Жалбоподателката е надлежно уведомена за образуваното дисциплинарно производство, дадена й е възможност да направи възражения, да се ползва от адвокатска защита, да направи доказателствени искания. Същата е реализирала и правото си да оспори крайния акт в настоящото съдебно производство. Не се установяват пороци в процедурата, които биха довели като краен резултат административен акт с различно съдържание от процесния. Неоснователно е направеното възражение за липса на мотиви на процесното решение на ПК на ВСС, тъй като такива се съдържат в доказателствата приложени в дисциплинарната преписка, в решението на дисциплинарния съвет, и в протокола от проведеното обсъждане на решение по т. 2 от протокол №14/23.05.2018 г. на ПК на ВСС.

Дисциплинарното производство е образувано в законоустановените срокове. По отношение на извършеното от жалбоподателката дисциплинарно нарушение не е изтекла тригодишната погасителната давност по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Става дума за няколко отделни действия, с всяко от които е уронен престижа на съдебната власт.

В изказванията на членовете на Прокурорската колегия на ВСС и в мотивите към решение вх. №ВСС-5195 от 10.05.2018 г. по дисциплинарно дело № 10/2017 г. на дисциплинарния състав, се съдържат съждения, които да са в смисъл, че изброените нарушения на Кодекса за етично поведение са довели до уронване на престижа на съдебната власт, поради което наказанието на Даскалова е свързано с такава фактическа обстановка.

По отношение на оплакването, че в хода на дисциплинарното производство и съдебното производство не е бил разпитана М.Б, съдът съобразява, че цитираното лице е подало сведения, в които подробно са уточнени деянията на жалбоподателката. Не е основателно твърдението на жалбоподателката, че св.Божкова е най-важният свидетел, тъй като описаното в решението на дисциплинарния състав и мотивите на решението на ПК на ВСС нарушение, не касае в същината си св.Божкова, а други отношения свързани с етичните принципи за колегиалност, на респект към разследващите органи по делото, ненакърняване на тяхната отговорност и задължения по случая, и пр. деяния на св.Даскалова, уронващи престижа на съдебната власт, описани подробно по-горе и нямащи общо със св.Божкова. Цитираното лице Божкова е дало сведение от 13.03.2017 г., защото такова му е поискано по реда на чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗСВ от прокурор от Върховна касационна прокуратура, направление "Инспекторат" към отдел 06 "Административен", а то е било задължено да предостави това сведение по силата на чл. 145, ал. 3 ЗСВ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Вътрешните правила за работата на прокурорите в отдел "Административен" във Върховна касационна прокуратура по направление "Инспекторат", при проверките по реда на чл. 145 ЗСВ могат да бъдат изисквани и обяснения от граждани. Изслушването на гласните показания на свидетелката в хода на дисциплинарното, а и на съдебното производство не би довело до фактически и правни изводи различни от направените такива от дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия орган, както и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 318, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С.но специалния закон - ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), изрично препраща единствено към цитирания кодекс, чиито норми са приложими в дисциплинарното производство, тъй като по същество то е административно производство и като такова не е уредено в ГПК (Г. П. К). В тази връзка не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че Божкова задължително е трябвало да бъде разпитана, поради противоречия между даденото от нея сведение и твърдяното от нея. Сведението е доказателствено средство по чл. 39, ал. 1 АПК, то е дадено писмено и е подписано от Божкова, с което са удовлетворени изискванията на чл. 44, ал. 2 АПК. При условие, че Божкова не желае да свидетелства, липсва правна възможност тя да бъде заставена да свидетелства пред дисциплинарния състав, под страх от отговорност, предвид нормата на чл. 48, ал. 1, т. 2 АПК. При наличие на доказателствено средство по чл. 39, ал. 1 АПК, в тежест на дисциплинарно привлеченото лице е да го обори. По настоящето дело Божкова е призована на посочения от жалбоподателката адрес няколкократно, но не се е явила, като със съгласието на жалбоподателя е заличена като свидетел. Дадените от нея сведения при извършената проверка от ВКП са преценени с оглед на останалите доказателства.

Неотносими са твърденията в жалбата, за това, че е налице влияние и връзка на случая с мярката за неотклонение на обвиняем по друго дело, тъй като отново това не са факти и обстоятелства, позволяващи на магистрата да допусне нарушения на КЕПБМ от рода на визираните в процесното дисциплинарно дело №10/2017 г. Изложените възражения, твърдения и факти от жалбоподателката не са пряко относими към извършените от нея нарушения на КЕПБМ и не биха били основание за смекчаване на дисциплинарната й отговорност.

Изводите на дисциплинарния състав и на Прокурорската колегия на ВСС относно фактическата обстановка кореспондират с показанията на свидетелите и събраните писмени и гласни доказателства в хода на дисциплинарното производство.

Противно на твърдяното в жалбата, в съответствие с разпоредбата на чл. 309 ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е посочено, че при вземане на решението по въпроса за вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарният състав е взел предвид сериозната степен на нарушаване на основни етични принципи и правила от страна на дисциплинарно привлечения прокурор. При определяне на вида на дисциплинарното наказание, дисциплинарният състав е длъжен да се съобрази с факта, че нарушението е извършено от лице от ръководния състав на Районна прокуратура – гр. В. и че към поведението на лицата, заемащи ръководни длъжности има завишени изисквания. От друга страна, дисциплинарният състав е посочил, че прокурор Даскалова има много добра атестационна оценка и към момента на извършване на дисциплинарното нарушение липсват други констатирани такива нарушения. Тези обстоятелства са взети предвид от дисциплинарния състав, който е счел, че съответно на установеното дисциплинарно нарушение се явява дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година.

Наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно спрямо нарушението, имайки предвид, че разпоредбата на чл. 308, ал. 3, т. 2 ЗСВ предвижда за действия, които накърняват престижа на съдебната власт дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", каквото наказание е било посочено първоначално в предложението внесено от Главния прокурор на Р.Б.П мотиви в тази насока не следва да се излагат с цел да не влошава процесуалното положение на жалбоподателката.

Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателката не се присъждат. От ответника и заинтересованата страна такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д – прокурор в Районна прокуратура – гр. В. срещу решение по т. 2 от Протокол №14 от 23.05.2018 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело №10 по описа на 2017 г., с което е наложено на М.Д – прокурор в Районна прокуратура – Варна, а към момента на извършване на дисциплинарното нарушение – заместник на административния ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура – гр. В., дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 4.4, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и специфично правило за етично поведение на административни ръководители с оглед заеманата ръководна длъжност по чл. 8.6 от същия кодекс.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.