Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена касационна жалба от кмета на община Б. чрез процесуалния му представител срещу решение № 1272 от 01.07.16 г., постановено по адм. д. № 421/16 г. по описа на Административен съд Бургас.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като в петитума на жалбата изрично е записано, че се иска изцяло отмяна на съдебното решение, вместо което да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че за процесните стаи следва да се приложи промил за такса битови отпадъци, като за жилищни имоти. От доказателствата по делото става ясно, че сградата, включително процесните стаи, се ползват със стопанска цел защото се отдават под наем. Това се извежда и от чл. 2, ал. 3 от Приложение № 1 (отм.) към ЗМДТ и чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ). Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Д. Р. Г. от [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

С обжалваното решение е изменен Р. А № 21/02.12.2015 г. издаден от началник отдел "Контрол и принудително събиране" при О. Б и потвърден изцяло от Кмета на О. Б с негово решение № 142/19.01.2016 г., с който след рекапитулация е установено допълнително задължение на Д. Р. Г., за такса битови отпадъци за приспадащата му се част от недвижими имоти, находащи се на адрес [населено място], [квартал], [улица], както следва: за 2010 г. 440, 70 лева и лихва за забава в размер на 235, 68 лева; за 2011 г. 440, 70 лева и лихва за забава в размер на 188, 29 лева; за 2012 г. 418, 11 лева и лихва за забава в размер на 135, 83 лева; за 2013 г. 416, 01 лева и лихва за забава в размер на 92, 69 лева и за 2014 г. 306, 66 лева и лихва за забава в размер на 37, 17 лева, като ОПРЕДЕЛЯ след рекапитулация допълнителни задължения на Д. Р. Г. за такса битови отпадъци за приспадащата му се част от недвижими имоти, находащи се на адрес [населено място], [квартал], [улица], както следва: за 2010г - 108, 23 лева и лихва за забава в размер на 58, 54 лева; за 2011 г. - 108, 23 лева и лихва за забава в размер на 46, 90 лева; за 2012 г. - 103, 85 лева и лихва за забава в размер на 34, 35 лева; за 2013 г. - 103,ЗЗ лева и лихва за забава в размер на 23, 66 лева, за 2014 г. - 80, 70 лева и лихва за забава в размер на 10, 28 лева, които лихви са изчислени до датата на постановяване на ревизионния акт и е отхвърлил жалбата на Д. Р. Г., в останалата й част.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима В ЧАСТТА, с която е изменен РА и са присъдени разноските по делото и недопустма В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Д. Р. Г. в останалата й част, тъй като в тази част съдебното решение е благоприятно за касатора. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

Касационната жалба в допустимата й част е неоснователна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:

Проведено е ревизионно производство, което е приключило с издаване на РА, по смисъла на чл. 108 ДОПК.

Ревизионното производство е започнало с издаването на заповед № 21/15.09.2015 г. от Началник отдел "Контрол и принудително събиране" при община Б., с която е възложено извършването на ревизия на Д. Р. Г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. и обхваща задълженията на лицето за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, такса битови отпадъци и патентен данък.

За установените задължения е изготвен ревизионен доклад № 21/10.11.2015 г. На 16.11.2015 г. ревизионния доклад е връчен на управителя на дружеството, лично срещу подпис. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, с вх.№ 94-01-41376/30.11.2015 г., е подадено възражение от ревизираното лице.

С РА № 21/02.12.2015 г., административният орган по чл. 118, ал. 2 ДОПК е определил общо дължими задължения за ДНИ за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. в размер на 160, 22 лева ведно с лихви в размер на 53, 22 лева, като за същият период е доначислил и ТБО в общ размер на 2 022, 18 лева, заедно с лихва за забава в размер на 701, 91 лева.

Срещу РА в законоустановения срок е постъпила жалба вх.№ 94-01-43982/18.12.2015 г. от ревизираното лице пред комптентния орган - Кмета на О. Б.

С решение № 142/19.01.2016 г., въз основа на предоставените му законови правомощия съгласно чл. 155, ал. 2 ДОПК, Кметът на О. Б е потвърдил изцяло установените задължения с РА № 21/02.12.2015 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваният ДРА е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК орган по приходите, а решението на горестоящия орган - от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Същите са мотивирани от правна и фактическа страна. В хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От материално-правна гледна точка съдът направил извод за частична основателност на жалбата. Прието е за безспорно, че Д. Г. е собственик на процесния имот, отреден му с договор за доброволна делба, като по този начин той се явява данъчно-задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ.

Г-н Г. не е оспорил дължимостта на ТБО и ДНИ върху спорния имот и е заплащал такива за процесните периоди в размери определени съобразно декларация, вх. № 20 539/24.01.2006 г. Не се оспорва и това, че в хода на самата ревизия е подал коригираща декларация вх.№ ДК 14010164/28.10.2015 г., където наред със земята е декларирал следните обекти в по-рано декларираната сграда: търговски обект - кафене, друг нежилищен - етаж 1-ви; друг нежилищен - етаж 2-ри; жилище - ет. партер и жилище - ет. 3. Същият не оспорва и обстоятелството, че декларирният като обект - кафе се ползва със същото предназначение.

Спорът касае начина, по който ревизията е изчислила дължимите за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. ТБО и ДНИ, като изрично е направено изявление от страна на процесуалния представител на лицето, че не се оспорват фактите по предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на териториите за обществено ползване на територията на О. Б и населеното място [населено място], а се оспорват единствено начина на изчисление на последните относно процесните недвижими имоти и по-конкретно тези, касаещи обектите в съсобствената при условията на СИО сграда.

За определяне на точния размер на данъка в първоинстанционното производство е назначена СИЕ, която след запознаване с характеристиките, местоположението, инфраструктурата при спорния недвижим имот и всички обстоятелства от значение за определяне на данъчната му оценка, съгласно приложенията и таблиците на ЗМДТ, е определила размера на ДНИ и ТБО в два варианта.

След обсъждане и преценка на представените по делото писмени доказателства, съставът на АС Бургас е стигнал до извода, че характерът и естеството на даден обект биват определени със строителните книжа по изграждането или преустройството им, доколкото то определя законосъобразния начин на тяхната употреба. Посочено е, че от удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация се установява това, че сградата е предвидена и построена като жилищна такава, като построените в същата гаражи са били надлежно преустроени в кафе-бар. На същото заведение е издадено удостоверени за категоризация № 1489/24.02.2009 г. - една звезда за обект "кафене П.", Други преустройства от техническа гледна точка в сградата не се доказа да са извършвани. Установено е, че 5 стаи, които са на първи и втори жилищен етаж са отдадени под наем на търговско дружество [фирма], считано от 2007 г. На това дружество е отдаден под наем и обектът кафе-бар, като на него именно е издадено и Удостоверение за категоризация № 1243/28.08.2007 г. - две звезди за обект "къща П.". След преценка на тези доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че данъчнозадълженото лице през процесния период е ползвало спорния недвижим имот и не е декларирало обратното. Спорен е начина по който част от същият е бил ползван от него, а именно отдадените под наем помещения. Като се е посовал на чл. 232 ЗЗД, ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) отм. и т. 2 на Таблица № 3 към ЗМДТ, съдът е приел, че отдадените на Ню строй Е. стаи под наем са отдадени за ползване като жилищни, а не за хотелски такива.

Посочено е, че сам по себе си жилищния характер на един имот не може да бъде променен и с подадената от жалбоподателя коригираща декларация, чрез декларирането на тези помещения като "нежилищни" тъй като подобен термин липсва в терминологията на ЗМДТ и декларирането на това обстоятелство от жалбоподателя е на практика без правни последици. В задължение на данъчната администрация е било да изискат допълнително уточнение от Д. Г. за това какво е имал предвид при деклариране на помещенията като "нежилищни".

По размера на таксата битови отпадъци е съобразено, че възраженията се отнасят единствено до начина на изчислението й отново във връзка с характера и предназначението на спорните обекти на 2-ри и 3-ти етажи.

Въз основа на така установеното съдът е достигал до извод, че се дължи такса в размер определен при 1%0 - т. е. като за жилищен имот, вместо определените за тях такива съответно от 11, 0%0 за 2010 г. и 2011 г., 10, 5%0 за 2012 г. и 2013 г. и 7, 9%0 за 2014 г. Въз основана на приетото заключение на назначената СИЕ съдът е определил размера на дължимите ДНИ, ТБО и дължимите лихви за забава. Решението е правилно.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е бил ДРА № № 21/02.12.2015 г., издаден от началник отдел "Контрол и принудително събиране" при О. Б и потвърден изцяло от Кмета на О. Б с негово решение № 142/19.01.2016 г.

Съдът е изменил частично ДРА - за такса битови отпадъци за приспадащата му се част от недвижими имоти, находащи се на адрес [населено място], [квартал], [улица], като е определил след рекапитулация допълнителни задължения на Д. Р. Г. както следва: за 2010 г. - 108, 23 лева и лихва за забава в размер на 58, 54 лева; за 2011 г. - 108, 23 лева и лихва за забава в размер на 46, 90 лева; за 2012 г. - 103, 85 лева и лихва за забава в размер на 34, 35 лева; за 2013 г. - 103, 33 лева и лихва за забава в размер на 23, 66 лева, за 2014 г. - 80, 70 лева и лихва за забава в размер на 10, 28 лева, като е отхвърлил жалбата в останалата част.

За да постанови този резултат, съдът е изложил подробни съображения, като е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните.

Правилни са изводите на съда по отношение на спорния въпрос по делото, а именно - начина на изчислението на ТБО във връзка с характера и предназначението на спорните обекти на 2-ри и 3-ти етажи преценката на обстоятелството налице ли е търговски обект по смисъла на ЗМДТ или таксата за битови отпадъци следва да се определят като за жилищна сграда.

В ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) отм. ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.) чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 изрично е направено разграничение между средствата за подслон, каквото е хотелът и местата за настаняване, каквито са самостоятелните стаи. И в действащия ЗТ в чл. 3, ал. 2, т. 1 е направено разграничение между хотел и стаи за гости. Следователно самият закон прави разлика между двата вида туристически обекти.

Съгласно чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Така формулиран, текстът на чл. 6, т. 2 от Приложение 2 не съдържа примерно изброяване. Ако нормата се отнасяше до всички търговски обекти без изключение, то нямаше да е налице изброяване на тези, за които следва да се прилага. В мотивите на Решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд на Р. Б по конст. д. № 12/2003 г. изрично е посочено, че съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията, данъците и таксите се установяват само със закон. Това означава, че законът е който въвежда таксата. Той посочва за какво, за какви действия и услуги и кому следва да се плаща. След като самостоятелните стаи (стаи за гости) не са изрично посочени между търговските обекти по чл. 6, т. 2 от приложение № 2 към ЗМДТ, то за последните не се дължи ТБО за търговски обект. Цитираните от касатора разпоредби от Приложение № 1 към ЗМДТ, са отменени с ДВ бр. 109 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г. и са неотносими към предмета на настоящия спор касаещ размер на ТБО за периода 2010 г. – 2014 г.

Разноските по делото са присъдени съразмерно на уважената част от жалбата в съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК и оплакванията в тази насока са неоснователни.

С оглед на гореизложеното, решението на Административен съд Бургас, в допустимата обжалвана част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

О. Б. Р. касационна жалба от кмета на община Б. чрез процесуалния му представител срещу решение № 1272 от 01.07.16 г., постановено по адм. д. № 421/16 г. по описа на Административен съд Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Д. Р. Г. против Р. А № 21/02.12.2015 г. издаден от началник отдел "Контрол и принудително събиране" при О. Б, потвърден изцяло от Кмета на О. Б с негово решение № 142/19.01.2016 г. и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 10367/2016 г. по описа на Върховен административен съд В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1272 от 01.07.16 г., постановено по адм. д. № 421/16 г. по описа на Административен съд Бургас В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Решението В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. В останалата част решението е окончателно.