Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителните директори Д. Д. и Т. П., подадена чрез адв. А. М. и адв. Н. Л., против Решение №1390 от 02.02.2017г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение по адм. д.№ 5185/2016г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против т. 1 и т. 3 от решение № 190 от 23.03.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка КЗК № 574/2015 г.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : неправилно тълкуване на закона относно понятието за рекламни предмети каквито могат да бъдат само вещите, но не и услугите; съдът, в нарушение на принципа на служебното начало, е следвало да назначи икономическа експертиза, която да установи съотношението на стойностите добавка/основен продукт и не е указал на жалбоподателя, че не ангажира относими доказателства. Съгласно решение №55 от 29.01.2009г. на самата КЗК, рекламният предмет е с незначителна стойност, когато стойността му не надвишава повече от 10 на сто от цената на продавания основен продукт или услуга. Самата КЗК приема, че в случая стойността на предлаганата екскурзия като рекламен предмет не надвишава този праг, което се вижда от израза „стойността на предлаганата от ответника екскурзия е почти 10 % от цената на основния продукт“. Така са нарушени принципите за последователност и предвидимост в действията на Комисията. Не е съобразено Решение 1435/2010г. на КЗК при определяне на размера на наложената санкция, която е следвало е в минимален размер. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решението на КЗК; евентуално да се изменени като санкцията бъде намалена до минималния размер или да се върне...