Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП и от [фирма], гр. [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1030 от 21.02.2017 г., постановено по адм. д. № 538/2016г. по описа на Административен съд – София – град.

Директорът на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – гр. С. обжалва визирания съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221414001650 091 001/10.07.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1917/16.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София относно отказаното на [фирма] право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от [фирма]. Поддържа, че в тази му част атакуваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорната доставка. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

К. [], гр. [населено място] обжалва горепосоченото съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу визирания РА относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] и в частта, с която е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 148 689.47 лв. и лихви за просрочие в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2011г. и 2012г. и отказаното преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО за 2012г. в размер на 11 771.67...