Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, подадена чрез юрисконсулта В. П., срещу решение № 3973 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 14507/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него по жалбата на С. Д. И. и И. М. И. съдът е отменил заповед № ЗС-544 от 30.11.2015 г., както и по жалбата на [фирма] заповед № ЗС-543 от същата дата на министъра на отбраната.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон. Приложен е и акт за частна държавна собственост. По изложените съображения касаторът в настоящото производство моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се потвърдят издадени заповеди от министъра на отбраната. В условията на евентуалност, касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От адвокат Н. С., пълномощник на ответните страни по касация, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него моли, съдебното решение да се остави в сила.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че по делото безспорно е било установено, че двете физически лица владеят имота на годно правно основание, според представения нотариален акт. Този имот С. И., като едноличен собственик на юридическото лице [фирма] го е предоставила за ползване на юридическото лице, което също го ползва на годно правно основание. Според прокурора съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страна съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
От данните по делото се установява, че със заповед № ЗС-544 от 30.11.2015 г. на основание чл. 80а ЗДС, министърът на отбраната е наредил изземването на имот, частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната – магазин № 2 с идентификатор [номер], находящ се в [населено място], [жилищен адрес] от И. М. И. и С. Д. И., поради това, че го владеят без правно основание.
Със заповед № ЗС-543 от 30.11.2015 г. министърът на отбраната на същото правно основание е наредил изземването на същия магазин от [фирма], управлявано от С. Д. И., тъй като се държи без правно основание.
И двете заповеди са оспорени, а жалбите са обединени за съвместно разглеждане в едно производство.
От приложените писмени доказателства съдът е установил фактите по спора. Министерството на отбраната се е легитимирало за собственик на процесния магазин със съдебно решение № 40 от 22.08.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр. д. № 305/2012 г. С него е признато за установено по отношение на събирателно дружество и физическите лица, описани в решението, сред които не са оспорилите заповедите на министъра на отбраната, че Министерството на отбраната е собственик на описаните недвижими имоти, между които и този в т. 8 – процесният магазин.
Същевременно И. М. И. и С. Д. И. са се легитимирали за собственици на същия имот с представения нотариален акт № [номер], том IV, рег. № 13843, дело № 695, вписан от Службата по вписванията с акт № [номер], том CLV, дело 13752 от 28.08.2008 г., придобит чрез покупко-продажба. Този имот те са предоставили на [фирма], със законен представител С. Д. И., за ползване.
При тези фактически установявания, съдът е приел, че заповедите на министъра на отбраната са издадени от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е съпоставил хипотезата на чл. 80а ЗДС и е установил, че процесният имот не се държи от физическите лица и от едноличното дружество с ограничена отговорност без правно основание, а въз основа на сключен договор за покупко-продажба, описания нотариален акт. Поради това е направил извод, че и двете заповеди са незаконосъобразни, поради което ги е отменил. Постановеното решение е правилно.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че след като с посоченото съдебно решение на Върховния касационен съд е прието, че сключените договори между Министерството на отбраната и [фирма], между които и този за процесния магазин са нищожни, то всички последващо сключени договори са също нищожни, защото нищожната сделка не поражда правни последици, а и никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Нормата на чл. 80а, ал. 1 ЗДС е пределно ясна. Имотът, собственост на държавата, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. За да е законосъобразна заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота следва да се докаже, че той се владее или държи без основание или на отпаднало правно основание от физическо или юридическо лице. В конкретния случай физическите лица се легитимират за собственици на имота въз основа на сключен договор за покупко-продажба, за което представят и нотариален акт. Този имот те са предоставили за ползване на юридическото лице, което полза имота не без основание. От това следва, че са правилни изводите на съда, че имотът се ползва на годно правно основание. Обстоятелството, че министърът на отбраната представя акт № [номер] от 18.11.2015 г., вписан в Службата по вписванията, не променя горния извод. Този акт за частна държавна собственост само потвърждава правилния извод на съда, че между страните е налице спор за материално право върху процесния имот, за който е образувано гражданско дело пред Софийския районен съд, който да установи на кого принадлежи правото на собственост върху имота. Спорът за материалното право на собственост не може да се реши по реда на чл. 80а ЗДС, а по общия исков ред.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора искането на министъра на отбраната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, петчленният състав на Върховния административен съд, първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 3973 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 14507/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение.
ОСТАВЯ без уважение искането на министъра на отбраната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.