Производството е по реда на чл. 237-244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК.

Образувано е по молба В. Б. Г., в качеството му на законен представител на [фирма], [населено място], за отмяна на решение № 14071 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/2014 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е потвърдено решение № 1071 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 8421/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Посоченото правно основание за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК. В молбата се твърди, че при първоинстанционното разглеждане на делото съдът не се е занимал с въпроса за законосъобразността на ревизионния акт, дали е бил издаден от материално и териториално компетентен орган. В. Г. твърди, че се е снабдил с експертно заключение, представено по друго дело, от което се установявало, че ревизионният акт бил издаден от некомпетентен орган, което водело до неговата нищожност.

На следващо място в молбата за отмяна се твърди, че съдът не бил дал указания на дружеството какви точно доказателства следва да представи. Поради това делото останало непопълнено с необходимите доказателства, които били съществени за правилното решаване на спора. Вината за непредставяне на доказателства се дължала на процесуалното нарушение от страна на съда, който не бил изпълнил служебното си задължение да укаже на страната за вида на документите, които следва да се представят. По така изложените доводи и в представените писмени бележки от адвокат Н. А. пълномощник на искателя моли, съда да отмени влязлото в сила решение № 14071 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/2014 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е потвърдено решение № 1071 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 8421/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Да върне делото за ново...