О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1373

гр. София, 21.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2450 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2457/17.05.2024 г., подадена от Х. И. М., чрез адвокат Д. Й., срещу решение № 80 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 20243300500093/2024 г. на Окръжен съд - Разград, с което е: потвърдено решение № 299 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 20223310100739/2022 г. на Районен съд – Исперих в частта, с която е признато за установено по предявения от „Агроплант“ ООД срещу Х. И. М. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на имота, описан в нот. акт № 105/01.07.2020 г., том ІІ, рег. № 3012, дело № 268/2020 г., на нотариус П. А., а именно: сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 30 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, застроена в държавен поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в строителните граници на [населено място], [община], област Р., с площ от 680 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1, кв. 98, парцел *, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-27/11.06.2007 г. на изп. директор на АК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, както и в частта, с която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нот. акт № 105/01.07.2020 г. в частта, с която Х. И. М. е признат за собственик по давностно владение на гореописания недвижим имот; обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. И. М. срещу „Агроплант“ ООД насрещен положителен установителен иск за собственост относно същия имот, и производството по този иск е прекратено като недопустимо.

Въззивният съд е приел за допустим предявения с исковата молба на „Агроплант“ ООД отрицателен установителен иск за собственост, като се е позовал на постановките на ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Изложил е, че и двете страни твърдят, че са собственици на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност от десет години, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, като периодите на соченото владение съвпадат - ищецът „Агроплант“ ООД визира период от 2004 г. до 2020 г., а ответникът Х. М. - от 2009 г. до 2020 г. И двете страни са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на имота, както следва: дружеството се легитимира нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 105/08.06.2020 г., том II, рег. № 2361, нот. дело № 222/2020 г., на нотариус Р. А., а физическото лице – с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 105/01.07.2020 г., том II, рег. № 3012, нот. дело № 268/2020 г., на нотариус П. А., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 127, том V, peг. № 7536, дело № 798/2022г., на нотариус П. А.. И двете страни, когато през 2020 г. са им били издадени процесните констативни нотариални актове, са подали пред О. С. декларации по чл. 14 ЗМДТ, като са заплатили и дължимите данъци за предходните пет години. Към исковата молба ищецът е представил фактура № 0000000141/27.09.2004 г., издадена от ЗПК „Устрем” в полза на „Агроплант“ ООД, за продажба на караулно с портал за 360 лв. с ДДС, и касова бележка. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, съгласно което процесната сграда с идентификатор **** е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] и представлява типична за годините на съществуване на ТКЗС „сграда-портал” на входа на стопанството, играеща роля на пропусквателен пункт, каквото е било и предназначението й при нейното изграждане. Двете фасади - южната и западната, са изцяло с прозорци, което е позволявало да се извършва наблюдение към входа от улицата и към стопанския двор. В сградата съществуват три помещения: входно антре, голяма и малка стая. Към момента на огледа сградата е в лошо състояние, необитаема и не се ползва. При огледа не се констатира съществуването на ограждения непосредствено около сградата. Същевременно, от съдебно-счетоводната експертиза, която също е кредитирал, съдът е приел за установено, че в „Агроплант“ ООД е осчетоводена фактура № 0000000141/27.09.2004 г., издадена от ЗПК ,,Устрем“. Фактурата е платена в брой, издадена е ръчна касова бележка за платената сума. Фактурата е осчетоводена при ищеца по сметка 202 - Сгради и конструкции, на стойност 300 лв., а ДДС е отделено в сметка 4531 - начислен данък за покупките на стойност 60 лв. Плащането е отразено по сметка 501 - каса в лева. В инвентарната книга на ,,Агроплант“ ООД дълготрайният актив с идентификатор **** е заведен в подсметка ,,Производствени сгради“ като караулно - 30 кв. м, на 27.09.2004 г. Съгласно дневник на сметка ,,Сгради и конструкции“, от 01.01.2004 г. до 31.07.2023 г., през 2008 г. е правен ремонт на сградата и на 30.06.2008 г. стойността й се е увеличила на 2097.85 лв. Същата е включена в инвентарната книга на дълготрайни активи и периодично се начисляват амортизации на актива. Към 30.06.2023 г. има начислени 1340.29 лв. амортизации за сградата. Съдът е съобразил и събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ф. А. С., Х. П. И., Н. К. и М. Х. А., като първите двама са доведени от дружеството, а останалите – от Х. М.. Свидетелят Ф. С. сочи, че знае, че процесната сграда се стопанисва от ищцовото дружество. Знае, че ответникът М. има сгради в бившия двор на ТКЗС и от 3-4 години гледа в тях животни. Процесната сграда била необитаема, всеки можел да влезе в нея. Зад портиерната имало градинка, която свидетелят тази година видял, че се обработва от ответника; сочи, че сградата се състои от едно основно помещение и назад имало едни малки стаички. Над сградата минавали електропроводи към останалите сгради на „Агроплант“ ООД, находящи се в стопанския двор. Свидетелят Х. И. излага, че знае, че сградата е на „Агроплант“ ООД. Преди десет години водил разговор със З. Ф. Този свидетел също сочи, че електропроводите към останалите сгради на ищцовото дружество в бившия стопански двор минават над покрива на процесната спорна сграда. Сочи, че ответникът има сгради в стопанския двор, но те били навътре, той бил направил ограда. Миналата година Х. М. почиствал с техника около тази сграда. Свидетелят не бил виждал в спорната сграда да се складират храна, фуражи. Не е виждал ответника да влиза в сградата. Караулното имало счупен прозорец и врата и така си стояло отдавна. Свидетелят Н. К. твърди, че знае, че ответникът има сгради в [населено място]. Бил карал багерист на фирмата му да чисти пространства около сградите на Х. И.. Сградата била на ъгъл, измазана, имала 2-3 стаи, за склад се ползвала от Х., не се живеело в нея. Свидетелят не се сеща на входа дали има портал. Свидетелят М. А. сочи, че не знае какво се е случило с караулното на входа на стопанския двор. От около осем години ответникът гледал животни в стопанския двор на [населено място]. От една страна, твърди, че не го е виждал в самата сграда, а от друга – че Х. М. държал караулното, гледал там животни, бил го купил; виждал го да складира някакви неща. Свидетелят не знае да е правен ремонт на тази сграда. Знае, че и З. Ф. имал сгради там. И него не е виждал в караулното.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Разград е направил следните правни изводи:

В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите. от които произтича правото му. Ищецът следва да установи правото си на собственост върху процесния имот само до степен, необходима за обосноваване на правния му интерес от предявяването на иска, което в случая е сторено. В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи правото си на собственост върху процесния имот, включително придобиването на това право поради изтекла придобивна давност съгласно изложеното в отговора на исковата молба. Въззивният съд е намерил, че в настоящия казус такова пълно и главно доказване не е проведено от Х. М., както е приел и първостепенният съд. Визирал е, че с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е обобщена съдебната практика и са дадени разяснения по въпросите за доказателствената сила на констативните нотариални актове за право на собственост върху недвижим имот, издадени по реда на чл. 587 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, както и за разпределението на доказателствената тежест в процеса, когато и двете страни легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота. Прието е, че с оглед легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове, както е в настоящия случай, то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Въззивният съд е посочил, че след като ,,Агроплант“ ООД е доказало правния си интерес от предявяване на иска, следва да се обсъди съществува ли твърдяното от Х. М. право на собственост. Приел е, че когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, а не правото на собственост на ищеца. Визирал е, че според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд - недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период от десет години фактическата власт по отношение на конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, то и искът за изтекла придобивна давност може да бъде уважен. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. С оглед въведеното от Х. М. фактическо основание на неговотото право на собственост, на първо място, същият следва да докаже главно и пълно, че е установил владение върху процесния имот от 2009 г. до 2020 г., т. е. че в този период е упражнявал фактическа власт върху имота и го е държал като свой. Окръжен съд – Разград е приел, че показанията на свидетеля М. А. са противоречиви относно това дали Х. М. владее или не спорния имот, а досежно периода на владение се сочат осем години, което е недостатъчно за придобиване на имот по давност по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС. Свидетелят Н. К. не установява период на осъществено от М. владение. Свидетелите Х. И. и Ф. С. сочат, че именно над покрива на спорната сграда минават електропроводи и жици, които са предназначени за захранване с ток на останалите сгради на ищцовото дружество в стопанския двор на [населено място], което е индиция за упражнявано владение. И двамата свидетели заявяват, че не са виждали Х. М. в сградата - не са го виждали да я владее, да я ползва, да оставя нещо в нея. От показанията на разпитаните по делото свидетели на дружеството се установява, че последното е владяло имота отпреди десет години, т. е. дори и да се приеме, че ответникът е владял имота за претендирания период 2009 г. – 2020 г., то владението не е било постоянно, непрекъснато и спокойно. Въззивният съдебен състав е посочил, че кредитира с доверие показанията на свидетелите И. и С., като съответстващи и на другите доказателства по делото - фактура № 0000000141/27.09.2004 г., издадена от ЗПК „Устрем”, касова бележка, заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно съдът е намерил за неоснователно възражението на Хълми М., че дружеството не е могло да придобие правото на собственост на имота, тъй като кооперация „Устрем“ е притежавала само 19 % от него. В тази връзка е посочил, че вещното право се придобива на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, без значение на кого е принадлежал имотът. Намерил е за неоснователно и възражението, че след като съдебно-техническата експертиза е установила, че процесната сграда е в лошо състояние, необитаема и не се ползва, това поставя под съмнение и данните от инвентарната книга на ищеца за правен ремонт през 2008 г. По този въпрос въззивният съд е изложил, че огледът на вещото лице е извършен през 2023 г., т. е. към този момент са установени лошото състояние на сградата и необитаемостта й, докато ремонтът е от 2008 г., т. е. 15 години по-рано, поради което не може да се изключи възможността за осъществен през 2008 г. ремонт. В резултат, съдът е приел, че от 2009 г. до датата на констативния нотариален акт - 01.07.2020 г., а и до датата на предявяване на иска на 21.12.2022 г., не е налице осъществено от Х. М. непрекъснато владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което и той не би могъл да придобие собствеността на процесния имот по давност.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта по предявения от Х. М. положителен установителен иск за собственост, Окръжен съд – Разград е посочил, че Районен съд - Исперих не е съобразил, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост има правното положение на ответник по положителен установителен иск, предявен срещу него от ответника, а уважаването на отрицателния установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск срещу последния. Когато е предявен отрицателен установителен иск за собственост, е недопустим насрещен положителен иск за собственост, предявен от ответника, тъй като двата иска имат за предмет едно и също субективно материално право - това на ответника. При уважаването на предявен първоначален отрицателен установителен иск за собственост, със сила на пресъдено нещо ще бъде установено, че ответникът не е собственик на вещта, без това да означава, че собственик на същата е ищецът. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, претендираното от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявения иск (в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК) недопустим.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Оспорва изводите на Окръжен съд - Разград за недоказано владението върху имота за периода 2009 г. – 2020 г., като счита, че съдът не е тълкувал правилно закона и не е съобразил задължителната практика на ВКС. Визира нарушаване на чл. 63 ГПК. Счита решението за очевидно неправилно. Не формулира въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Решението на Окръжен съд – Разград е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран никакъв въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

„Агроплант“ ООД има право на 700 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 20243300500093/2024 г. на Окръжен съд – Разград.

ОСЪЖДА Х. И. М. да заплати на „Агроплант“ ООД разноски пред ВКС в размер на 700 лв. (седемстотин лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.