Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция”Българско гражданство” при Министерство на правосъдието чрез юриск. П.Р. срещу решение № 2282 от 06.04.2016 г., постановено по адм. д. № 11276 / 2015г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени съдебното решение като неправилно с произтичащите от това правни последици. В касационната си жалба касаторът развива по същество и доводи за недопустимост на съдебния акт, тъй като АССГ се е произнесъл по същество по жалба срещу писмо, което няма характера на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер.
Директорът на Дирекция”Българско гражданство” при Министерство на правосъдието е сезирал съда и с частна жалба срещу Определение № 2569/04.05.2016г. по адм. д. № 11276/2015 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил Решение № 2282/06.04.2016г. по същото дело в частта му за разноските и е осъдил Дирекция”Българско гражданство” към МП да заплати на А. М. И. 310 лв разноски по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение и моли същото да бъде отменено, а искането за допълване на съдебното решение в частта му за разноските – отхвърлено като неоснователно.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът/ той - и частен жалбоподател/ се представлява от юриск. А.,която поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди неправилност на съдебното решение и определението по чл. 248 от ГПК.
Ответникът, А. М. И. от гр. [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Р., който оспорва касационната и частната жалби, а по същество твърди правилност на атакуваните с тях съдебно решение и определение по чл. 248 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалби.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната и частната жалби са подадени в срок от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. І. По съществото на касационната жалба
Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. М. И. от гр. [населено място] срещу Акт на Съвета по гражданство изх. № 94-А-344/15г. с протокол № 47 А/2015г. по преписка 7545/2014 г. на А. И.. Жалбоподателят моли да бъде отменен отказа на Министерство на правосъдието като незаконосъобразен и гражданството му по месторождение да бъде закрепено и оформено надлежно. В единственото проведено по делото открито съдебно заседание от 07.03.2016 г. жалбоподателят чрез адв. Р. е уточнил, че обжалва писмо изх. № 94-А-344/2015г. на директора на дирекция „Българско гражданство”, обективиращо според него отказ.
С атакуваното писмо изх. № 94-А-344/2015г., директорът на ДБГ при МП предоставя на А. И. информация във връзка с подадената от него молба до дирекция”Българско гражданство”, а именно : за това, че молбата му за придобиване на българско гражданство е разгледана на заседание на Съвета по гражданство с протокол № 47А/2015г. с мнение молбата да не бъде уважена, за информацията, съдържаща се в представеното свидетелство за съдимост, установяващо обстоятелството, че А. И. е осъждан с две влезли в сила присъди; за това, че на заседанието на Съвета по гражданство е било представено и становище № 536400-22885/16.09.2015 на дирекция”Миграция”при МВР, с което този орган счита за нецелесъобразно уважаване молбата на И. на основание чл. 33, ал. 3 от ЗБГ.
С обжалваното пред ВАС съдебно решение административният съд е обявил нищожността на писмо изх. № 94-А-344/2015г. на директора на ДБГ при МП, издадено по повод молба на А. М. И. за придобиване на българско гражданство по натурализация и е изпратил преписката на министъра на правосъдието за произнасяне.
За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че жалбата срещу атакуваното писмо на директора на ДБГ при МП е допустима като предявена срещу индивидуален административен акт, доколкото от съдържанието на писмото ставало ясно, че издалият го административен орган по същество отказва да разгледа искането, с което е сезиран. Писмото не можело да се приеме като такова с уведомителен характер, тъй като не съдържало указания за отстраняване на недостатъци в заявлението по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/19.02.1999г. за прилагане на Глава пета от ЗБГ. Съдът е приел, че атакуваното писмо съставлява отказ за разглеждане по същество на искане за придобиване на българско гражданство. Тъй като по аргумент от чл. 32 от ЗБГ съответният етап от процедурата е възложена на министъра на правосъдието, без по закон да е предвидена възможност същият да делегира тези свои правомощия на подчинени нему длъжностни лица, както и поради липсата на евентуална подобна делегация, АССГ е приел, че обжалваното писмо е нищожно като постановено от некомпетентен по закон административен орган. По горните съображения е обявил нищожността на писмото и е изпратил преписката по компетентност на министъра на правосъдието.
При извършване на вменената му в задължение с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното съдебно решение, настоящият касационен състав намира съдебното решение за недопустимо.
АССГ се е произнесъл по съществото на недопустима жалба. Неправилно съдът е приел, че писмо изх. № 94-А-344/2015г. на директора на ДБГ при МП има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието на същото, директорът на ДБГ при МП само информира молителя за етапите на процедурата по разглеждане по същество на заявлението му за придобиване на българско гражданство – посочено, е че Съветът по гражданството с Протокол № 47А/2015 г. е изразил мнение молбата на А. И. да не бъде уважавана, посочени са и част от основанията за това мнение - описани са двете, влезли в сила присъди, фигуриращи в представеното от жалбоподателя свидетелство за съдимост .Жалбоподателят е уведомен и за представеното пред Съвета по гражданството писмено становище №536400-22885/16.09.2015г. на дирекция „Миграция“ при МВР за нецелесъобразност от уважаване молбата на И. за придобиване на българско гражданство на основание чл. 33, ал. 3 от ЗБГ.
При това съдържание на атакуваното писмо неправилно АССГ е заключил, че същото съставлява индивидуален административен акт, засягащ пряко права и законни интереси на жалбоподателя или създаващ за него задължения. Цитираното по-горе писмо има изцяло уведомителен характер и неправилно е квалифицирано като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Нещо повече – сред представените от ответника по делото доказателства е и предложение от министъра на правосъдието до вицепрезидента на РБългария рег. № 92-09-116/14.10.2015, с което министърът на правосъдието още преди издаване на процесното писмо е осъществил вменените му от разпоредбата на чл. 34 от ЗБГ правомощия.
Вместо да остави жалбата без разглеждане като насочена срещу писмо, което не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, АССГ в противоречие със закона се е произнесъл по съществото на недопустима жалба, с което е постановил недопустимо съдебно решение. ІІ.По съществото на частната жалба
Частната жалба е основателна. Неправилно АССГ е допълнил недопустимото си съдебно решение в частта му за разноските и неправилно е осъдил Дирекция „Българско гражданство“ при МП да заплати на А. И. сумата от 310 лв съдебни разноски за производството.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2569/04.05.2016 г. по адм. д. № 11276/2015 г. по описа на Административен съд – София град.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2282 от 06.04.2016 г., постановено по адм. д. № 11276 / 2015г. по описа на Административен съд – София град. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.