Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) /ЗЗД/.

Образувано е по касационна жалба на М. С. С., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – [населено място], против решение № 15/ 20.02.2016 г., постановено по адм. дело № 267/2014 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/- София.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. С. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответната страна, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –гр. С., редовно призована, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск.Г.Г. по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

С атакуваното решение е отхвърлен изцяло като неоснователен иска с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ...