3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№925

гр. София, 21.03.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Диляна Г.

при секретаря .............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1939 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Ж., [населено място] срещу решение № 100/01.04.2024 г., постановено по в. т.д.№ 468/2023 г. от Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 16/10.04.2023 г. по т. д.№ 602/2022 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът А. П. А., [населено място], оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният на основание чл.124 ал.1 ГПК иск от настоящия касатор е недопустим. В исковата молба ищецът е твърдял, че не дължи на ответника суми по издаден на 16.01.2012 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 59169/2011 г. на СРС, а именно: 85 995 евро по запис на заповед от 06.07.2009 г. и лихви от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 21.12.2011 г. поради погасяването им по давност с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.531 ал.1 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, считано от падежа – 06.07.2010 г. на записа на заповед до 06.07.2013г., през който срок кредиторът не е предприел действие, прекъсващо давността. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 11.04.2017 г., след връчването й на ищеца на 27.03.2017 г. по образуваното на 09.01.2014 г. изпълнително дело, като длъжникът не е подал възражение чл.414 ГПК. Решаващият състав е приел, че неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК в заповедното производство има за последица стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и формиране на сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Изложени са съображения, че защитата на длъжника по исков ред при издадена заповед за незабавно изпълнение е предвидена в самото заповедно производство - по чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и доказателства и по чл. 439 ГПК – при новонастъпили факти. Апелативният съд е споделил практиката на ВКС по решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ІV г. о., според която длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност: 1) с възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано, и 3) с отрицателен установителен иск, който може да бъде предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим. В случая с оглед на установеното влизане в сила на заповедта през 2017 г. и при предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на 06.09.2022 г. е прието, че е налице опит за пререшаване на въпроса за съществуване на притезанието на кредитора извън хипотезите на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, който е недопустим. Недопустимостта на предявения иск обуславя недопустимост на постановеното решение, поради което първоинстанционният акт е обезсилен и е прекратено производството по делото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса за способите за защита на длъжника и последиците от пропускане на срока по чл.414, ал.2 ГПК при изтекъл давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ за вземане по менителничен ефект.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелства като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на посочената от касатора норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.

В случая въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, която е известна на касатора и същият не въвежда довод, че тази практика е неправилна. Според касатора дадените в практиката на ВКС разрешения не се включват в процесната хипотеза, тъй като липсата на изпълняемо право е настъпила преди влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, но длъжникът е пропуснал да упражни правото си на възражение. Излага довод, че длъжникът би следвало да може да се защити с иск по чл.124, ал.1 ГПК, като в противен случай ще е лишен от право на защита поради процесуалното си бездействие.

Решаващият състав на апелативния съд е посочил способите за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение и е направил разграничение между исковете, предявени на основание чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, от една страна, и от друга – със защитата при подадено възражение по чл.414 ГПК. Обстоятелствата, на които длъжникът може да се позовава с иска по чл.424 ГПК, следва да са новооткрити и неизвестни до изтичане на срока за възражението, съответно фактите по чл.439 ГПК – да са настъпили след приключване на производството, въз основа на което е издадено изпълнителното основание. При въведено твърдение за липса на изпълняемо право преди стабилизиране на заповедта за изпълнение, защитата на длъжника се осъществява в срока за възражението по чл.414, ал.2 ГПК, чрез посочените от въззивния съд способи.

По тези съображения съставът на ВКС приема, че доводите на касатора, съпоставени с безспорните факти по спора, обуславят извод, че разрешението на поставения правен въпрос е дадено в практиката на касационната инстанция. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с тази практика, поради което касационното обжалване не се допуска.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100/01.04.2024 г., постановено по в. т.д.№ 468/2023 г. от Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: