Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ответниците В. К. С. и И. Г. П., чрез пълномощника им адв. А.. Т. от САК, срещу въззивното решение от 18.06.2020 год. по гр. д. № 3888/2019 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 10.10.2018 год. по гр. д. № 7062/2016 год. в обжалваната му част, с която е уважен иска по чл. 42, б. „б” ЗН, предявен срещу тях от М. М. А., като е обявено за нищожно саморъчното завещание от 20.12.2012 год. на Л. А. А., обявено и вписано в СВп на 31.01.2014 год., т. І, № 239, вх. рег. № 3719.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му, като се постанови друго решение, с което предявения срещу тях иск „за обявяване за нищо на процесното саморъчно завещание” бъде отхвърлен и им се присъдят направените във връзка с делото разноски.

В приложеното изложение се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като считат, че допуснатите от съда нарушения на основните логически и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти и необсъждане на събраните доказателства са довели до явна необоснованост на изводите и неправилно приложение на закона. Горните пороци се установяват при прочита на обжалваното въззивно решение.

От ответника по жалбата – М. М. А. не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд приел, че завещанието на Л. А. А., починал на 19.06.2013 год., е нищожно поради неспазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН - то не е написано саморъчно и не е подписано от завещателя, което е установено от приетите заключения на съдебно-графологичните експертизи по делото – единична и тройна експертиза, последната допусната и приета във въззивното производство. Същите са основали заключенията си въз основа на изследване на оригинала на оспореното завещание и сравнителни образци от почерка и подписа на завещателя, не са оспорени от страните, поради което и са кредитирани изцяло от съда.

Непредставянето на сравнителен материал от ответниците по иска не е поради допуснато процесуално нарушение на съда, напротив, въпреки предоставената от съда възможност, допълнителен сравнителен материал от страната, носеща доказателствената тежест да установи действителността на завещанието, не е представен.

Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване, поради липса на поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице същото законът изисква при самия прочит на съдебния акт констатиране на такъв тежък порок, който поради неговата очевидност да обоснове извод за очевидна неправилност на решението без да е необходимо да се подлага на обсъждане процесуалните действия на съда и страните, както и да се преценяват събраните по делото доказателства. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон, обосноваващи такъв извод, не се констатират от настоящия състав, напротив изводът за основателността на иска по чл. 42, б. „б” ЗН е обоснован въз основа на събраните по делото доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че оспореното завещание не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. Решението е валидно и допустимо, поради което и не са налице и останалите основания за служебно допускане на касационното обжалване.

Доводите на касаторите за необсъждане от съда на всички доказателства са бланкетни, тъй като не се сочи кои са необсъдените. Позоваването на процесуални нарушения при събиране на тройната графологическа експертиза представлява довод за неправилност на обжалваното решение, доколкото се основава на нарушаване правото на защита на касаторите. Независимо от неотносимостта му към предмета на настоящето производство, такова нарушение не се констатира, видно от данните по делото за липса на такова препятствие по отношение на пълномощника /предвид представения болничен лист/, което двамата жалбоподатели да не са могли да отстранят, за да се уважи искането за отлагане на делото – чл. 142, ал. 2 ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1282 от 18.06.2020 год. по гр. д. № 3888/2019 год. на Софийския апелативен съд по подадената от В. К. С. и И. Г. П., чрез пълномощника им адв. А. Т. от САК, касационна жалба против него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: