О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 113София, 26.03. 2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 271 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№263169/08.12.2020г., подадена от Д. И. И. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Е. Б. от АК-П., срещу решение №260032, постановено на 30.10.2020г. от Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав по в. гр. д.№290/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. И. срещу Г. Б. Б. и В. Г. Б. иск за признаване за установено, че Д. И. в качеството си на единствен наследник по закон на баща си И. П. И., починал на 17.06.2019г., е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда, съставляващ втори жилищен етаж (апартамент) с площ от 170 кв. м., с идентификатор по КК. ...., ведно с прилежащото му избено помещение от 60 кв. м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, съставляващо ПИ с идентификатор. ...., придобит от наследодателя И. П. И. чрез давностно владение, осъществявано в периода 18.04.2006г. – 17.06.2019г.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуално-правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният...