Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П - представлявана от кмета З..Д., подадена чрез гл. юрк. Д. П., против въззивно решение № 82/23.07.2020 г. по в. гр. д. № 184/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение № 1520/16.12.2019 г. по гр. д. 514/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е осъдена О. П да заплати на Г. П. Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. Пловдив на 03.03.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането 03.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата;както и в частта му, с която е отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 25 000 лв. и О. П е осъдена да заплати на Г. П. Б. още сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. Пловдив на 03.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата 15 000 лв. от датата на увреждането 03.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебни разноски.Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „КМД“ЕООД на страната на ответника О. П.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната му и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Формулира следния въпрос: „Следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да се съобрази с обществено икономическите и социални условия в страната, включително да посочи какви са точно критериите, свързани с икономическата обстановка, по които въззивният съд е определил обезщетението?”, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС 4/68 г. и практиката на ВКС, обективирана в: решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.; решение № 278/14.12.2018 г. по т. д. № 2347/2017 г., II т. о., решение № 190/23.12.2019 г. по гр. д. № 4378/2018 г., III г. о. и др.

Г. П. Б. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба.

Постъпил е отговор-становище от третото лице помагач „КМД“ ЕООД, в който се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и по същество същото следва да се отмени като неправилно.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

По делото е установено, че на 03.03.2018 г. при пресичане на пътното платно на [улица], в[жк], [населено място], Г. П. Б. се подхлъзнала и паднала, вследствие на което получила закрито счупване на дясната тезобедрена става. Прието е, че мястото, на което е станал инцидентът, е част от общински път. О. П носи отговорност за зимното почистване и обезопасяване на това място от уличната мрежа, като в отговора на исковата молба изрично се посочва, че тази поддръжка е осъществявана чрез нейна служба и служители на ОП „Чистота“, както и по възлагане от нея чрез изпълнител по договор за обществена поръчка, привлечен като трето лице помагач. Установено е, че пешеходната пътека и обезопасителният остров на пътното платно, където се е намирала Г. П. Б. не са били почистени от сняг и лед. Въззивният съд е посочил, че в случая инцидентът е настъпил на място, за което не е имало причини да не се счита за подлежащо на почистване или да е имало обективни пречки почистването да бъде направено, а което с оглед самото му местоположение е следвало несъмнено да бъде почистено добре – на обезопасителния остров на пешеходна пътека на ул. Съединениедо училище „Д. М.“. Вследствие на полученото при падането счупване Г. П. Б. е понесла силни болки и страдания. Установено е от показанията на свидетелите Б. – неин син и Г., които са очевидци на състоянието й след падането, че тя имала силни болки, не можела да стане и да стъпи на десния крак. Двамата я закарали веднага в хирургиите и там им казали, че дясната й тазобедрена става е счупена и трябва да се оперира. При операцията сменили ставата, сложили имплант, след това ищцата била 10-15 дни в болницата, имало усложнения, раната набирала гной, в болницата тя била неподвижна на легло, не можела да става и да се обслужва, в болницата се грижели за нея, след изписването сина й се грижил за нея 20 дни в къщи, тя не можела да става от леглото, не можела да се движи и раната продължавала да набира гной, продължило така 2-3 месеца, тя лежала в къщи, той я карал периодично на прегледи в болницата, раната зараствала, но не минавала, след 3-4 месеца се наложило пак да приемат майка му в болница, направили й нова операция, слагали дренажи, давали и лекарства, изписали я и всичко започнало наново, наложила се и трета операция, защото раната не зараствала, имало инфекция вътре в оперирания участък, след това той пак около месец я гледал на легло, водил я на рехабилитация в болница, където да й обработват с лазер раната, за да зарасне по-бързо, да се затвори, и към датата на даването на показанията (20.06.2019 г.) майка му не се е възстановила, помага си с ръце, за да си вдигне крака, върви с бастун или с патерици едвам-едвам, през нощта има болки, като стъпва на крака също я боли, пие лекарства за стави, за болки, за мускулите на крака, които са увредени и атрофирали от рязането толкова пъти и затова също има болки, преди инцидента майка му работела, тя живее на петия етаж и не може да слезе сама без неговата помощ, не може да излезе, не може вече да работи, не може да поддържа предишните си контакти. Свидетелят Г. потвърждава че, след падането Г. П. Б. казала, че много я боли крака. Съгласно заключението на СМЕ, счупването на бедрената шийка е тежка травма, изисква постъпване в травматологично отделение и бързо оперативно лечение, получават се усложнения от залежаването (тромбози от сърдечен, белодробен и церебрален характер, старческа деменция, декубитални рани), при падане с отведен десен крайник се е получила вклинена фрактура на дясна тазобедрена става (абдукционна), счупването на тазобедрена става е свързано със силни болки и страдания, пострадалата не е могла да движи активно десен крак и да ходи, лекувана е за срок, по-голям от 30 дни, това счупване представлява средна телесна увреда, лекувана е оперативно, като по време на лечението могат да се получат усложнения, свързани с кръвотечение от раната, инфектиране на раната, лечението при счупване на шийка на тазобедрената става е оперативно с поставяне на ендопротеза и бързо раздвижване на пострадалата, при следоперативното лечение ищцата е получавала антибиотици, аналгетици и антикоагуланти, раздвижвана е в леглото, поради възпаление на оперативната рана и възстановителният процес е забавен, болната е приета отново за лечение от 20.04.2018 г. до 2.05.2018 г. и пак от 9.06.2018 г. до 17.06.2018 г. поради локална инфекция на оперативната рана, извършена е била ревизия на оперативната рана и дренаж, лекувана е отново с антибиотици, антикоагуланти и аналгетици, в следоперативния период ищцата се нуждае от физиотерапия и рехабилитация, трябва да се научи да ходи самостоятелно или с помощни средства до възстановяване на бедрената мускулатура, лечението при счупването на тазобедрената става е свързано с продължителни болки и страдания, приемане на антибиотици и аналгетици, болната се нуждае от грижи и гледане в дома, затруднена е била в тоалетното обслужване и придвижване, възстановяване в пълна степен не е възможно, при ендопротезиране на тазобедрена става трудоспособността на болния е намалена с 50 %, в момента пострадалата ходи с бастун, походката е силно затруднена, оперативната рана е зараснала, бедрената мускулатура не е възстановена напълно, обиколката на дясно бедро е 57 см., а на ляво – 63 см., движението в дясна тазобедрена става е ограничено, пострадалата трудно ляга и трудно се изправя, като повдига с ръце десния крак.

При тези данни въззивният съд е приел, че причинената на Г. П. Б. физическа увреда е много тежка и много болезнена. Претърпяла е операция на тазобедрената става и се е възстановявала от тази увреда дълго и продължително, след като първо е била неподвижна на легло в болница, а след това възстановяването е продължило в дома й, като е прохождала постепенно с помощни средства и без да стигне до възможност да се движи така, както преди увреждането, което се е повторило още два пъти поради наложилите се вследствие на усложнения още две операции. И след трите операции и физиотерапията ищцата обаче не е напълно възстановена, ходи с бастун, походката е силно затруднена, бедрената мускулатура не е възстановена напълно, движението в дясна т. с.е ограничено, тя трудно ляга и трудно се изправя, като повдига с ръце десния крак. Посочил е, че съгласно заключението на СМЕ тя е търпяла продължителни болки и страдания, а възстановяване в пълна степен не е възможно. При толкова тежко увреждане не може да се приеме, че възрастта на ищцата (към момента на инцидента на 78 години), която е била активен човек и е работила, е самостоятелен фактор за трудното й възстановяване. Г. П. Б. е била подложена заради вида и характера на увреждането както на силни болки и изтощително лечение на три пъти в болница и впоследствие чрез рехабилитация и самостоятелно раздвижване, така и на значителни неудобства в битов план във времето от първата операция на 03.03.2018 г. до възстановяването след изписването на 17.06.2018 г. след третата операция, което според заключението на СМЕ е свързано с лекуване за срок, по-голям от 30 дни, т. е. в период от 4 месеца. Въззивният съд е изложил, че общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежко и продължително страдание да бъде обезщетено надлежно, което налага определяне на размер на обезщетението в значим размер, като с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Полученото увреждане е необратимо, поради което състоянието на пострадалата не само не е позволявало, но и няма да позволява и занапред тя да възстанови предишния си начин на живот, да работи, да осъществява обичайните за нея социални контакти, тъй като движенията й са и ще останат трайно затруднени и болезнени. Взимайки предвид характера на деянието (неизпълнение на задължението за зимно почистване и поддържане на уличната мрежа, довело до причиняване на тежко физическо увреждане на пострадалата под формата на една средна телесна повреда), степента на увреждането (причинени силни физически болки и страдания и обездвижване за период от около 4 месеца, постепенно раздвижване, продължаваща рехабилитация, продължаващи болки, ненастъпило и невъзможно да настъпи пълно възстановяване на движенията на дясната тазобедрена става), последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от около 4 месеца, силен стрес, коренна промяна на начина на живот), въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер на общо 25 000 лв.

Липсва основания за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Не е налице претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Следва да се посочи, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.

Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос. Въпросът е обусловил решаващата воля на съда и отговаря на общото основание за допускане на касационното обжалване, но същият не е решен в противоречие с ППВС 4/68 г. и посочените съдебни актове. Пловдивският апелативен съд е взел в предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства – вида и интензитета на причиненото увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, продължителността на оздравителния процес, който не е приключил към датата на устните състезания пред въззивната инстанция, неблагоприятната бъдеща прогноза за невъзможност за пълно възстановяване, възрастта на пострадалата към датата на инцидента, множеството операции, които е претърпяла, както и последиците от деянието (силни болки, обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от около 4 месеца, силен стрес, коренна промяна на начина на живот). Въззивният съд е съобразил формираната по приложението на чл. 52 ЗЗД задължителна съдебна практика, като е съотнесъл и определеното обезщетение с обществено – икономическите условия в страната към датата на инцидента, с което е преценил като обуславящ размера на обезщетението критерий моментното разбиране на обществото за справедливост. Именно обществено – икономическите условия стоят в основата на обезщетяването на понесени вреди по справедливост.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82/23.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 184/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: