Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, с искане за спиране изпълнението на обжалваното от дружеството въззивно решение № 144 от 15.03.2021 г. по в. т.д. № 2237/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 530 от 13.03.2020 г. по т. д. № 2576/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав, в частта, с която „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]: на основание чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013 г. от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011 г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното заплащане на дълга; на основание чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 715 151.81 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., както и направените по делото разноски в размер на 158 854.53 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното:

Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 4657/23.03.2021 г., т. е. в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на постановяване на въззивното решение – 15.03.2021 г., като възможно най-ранна дата на уведомяване на страната, доколкото доказателства за съобщаването й на решението не са приложени. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно от съдържащите се в кориците на делото документи, от молителя са представени: касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК; платежно нареждане от 23.03.2021 г. за внесено обезпечение по набирателната сметка на ВКС в общ размер на 3 061 784.03 лв., както и платежно нареждане от същата дата за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК.

По делото е приложено и удостоверение от главен специалист – счетоводител при ВКС от 24.03.2021 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 3 061 784.03 лв., представляващо сбор от уважените осъдителни искове – съобразно осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърден в цялост с въззивното съдебно решение, чието спиране на изпълнението се иска, е постъпило по набирателната сметка на ВКС.

При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване.

Дължимото надлежно обезпечение, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в случая е съизмеримо с присъдените конкретни суми – главница и акцесорно вземане за лихви, изтекли преди предявяване на иска, и е в размер на общо 3 061 784.03 лв. Невлезлите в сила осъдителни въззивни решение не се ползват с изпълнителна сила в частта относно разноските, поради което и присъдените разноски не се включват в размера на надлежното обезпечение и внесеното от молителя обезпечение не следва да ги покрива.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:СПИРА изпълнението на въззивно решение № 144 от 15.03.2021 г. по в. т.д. № 2237/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 530 от 13.03.2020 г. по т. д. № 2576/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав, в частта, с която „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]: на основание чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013 г. от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011 г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното заплащане на дълга и на основание чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 715 151.81 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г.

Препис от определението да се връчи незабавно на молителя „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.