Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Д. Д. и Даниела Д. П. чрез адв.М. Р. срещу решение от 23.07.20г. по в. гр. дело № 12964/19г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 21.08.19г. по гр. дело № 15930/17г. на СРС, 66 състав, като вместо това е постановено друго, с което е прогласена нищожността на извършения от К. Д. Д. отказ от наследството на В. К. Е., починала на 20.07.09г.,вписан в специалната книга на СРС под № 1187 от 13.10.16г. и извършения от Даниела Д. П. отказ от наследството на В. К. Е., починала на 20.07.09г.,вписан в специалната книга на СРС под № 1188 от 13.10.16г.,поради невъзможен предмет, по предявените от „Балан 2008“ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 44 с чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 54 ЗН.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните правни въпроси: 1.Представлява ли мълчаливо приемане на наследството единствено участието на наследниците в процеса на наследодателката им, в който са конституирани по реда на чл. 120 ГПК отм., което участие се обективира само чрез подаване на въззивна жалба и отговор на касационна жалба.При липса на други действия по приемане на наследството, достатъчно ли е действията на наследниците по защитата във висящия процес да обосноват извод за приемане на наследството при условията на чл. 49 ал. 2 ЗН; Действията на наследниците в процеса представляват ли такива по управление на наследственото имущество или са действия на разпореждане с наследството; 2.За задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и доказателства и да отговори на всички възражения, доводи и оплаквания на страните, които имат отношение към обуславящия решението въпрос.Жалбоподателите поддържат и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В писмен отговор по чл. 287 ГПК ответникът по касационната жалба „Балан 2008“ЕООД моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 5.12.02г. по гр. дело № 08095/02г. на СРС,63 състав е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Х. Ил-95“ЕООД солидарно срещу В. К. Н. и В. К. Е. за сумата от 48 118.19 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 22.03.2002г.,ведно със законната лихва, считано от 22.11.02г. до окончателното изплащане и за сумата от 2 138 лв – съдебни разноски.Ищцовото дружество е придобила въпросните вземания по договор за цесия от 30.06.16г.Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20118380406567 по описа на ЧСИ М. Б.,с рег.№ 838 на КЧСИ,което е било прекратено на 18.01.17г. на основание направени от ответниците К. Д. Д. и Даниела Д. Д. /П./ откази от наследството на В. Е.,починала на 20.07.2009г, вписани в специалната книга на СРС, съответно под № 1187 от 13.10.16г. и № 1188 от 13.10.16г.Впоследствие, въз основа на посочения изп. лист е образувано изп. дело № 20187810400231 на ЧСИ Г. Д.,с рег.№ 781 на КЧСИ, по което на 22.04.19г. като взискател е конституирано ищцовото дружество.

Установено е, че В. Н. и В. Е. са предявили срещу „Бяла звезда“АД /цесионер по договора за цесия от 28.03.07г.,сключен с „Х. Ил -95“ЕООД и има за предмет вземанията, за които е издаден посочения по –горе изпълнителен лист / искове с правно основание чл. 254 ГПК отм., по които е образувано гр. дело № 4914/07г. на СГС,ГО,1 състав.С определение от 16.11.10г.,на основание чл. 120 ГПК отм. на мястото на починалата в хода на процеса пълвоначална ищца В. Е. са били конституирани нейните правоприемници К. Д. и Даниела П., а с решение от 18.04.11г. исковете са били отхвърлени.По подадена въззивна жалба от ответниците В. Н., К. Д. и Даниела П., с решение от 30.12.11г. по в. гр. дело № 2427/11г. на САС първоинстанционното решение е било отменено, а исковете – уважени.С решение № 143 от 17.06.15г. на ВКС по т. д.№ 371/12г. въззивното решение е било отменено, а исковете по чл. 254 ГПК отм. - отхвърлени.

При тези данни по делото въззивният съд е приел, че ищецът има качеството на кредитор на наследодателката на ответниците и има правен интерес от търсената защита.По основният спорен въпрос дали действията на ответниците, като призовани към наследяване, изразяващи се в конституирането и участието им в съдебен процес по предявен иск по чл. 254 ГПК отм., в който техният наследодател е бил ищец, обективират приемането на наследството по смисъла на чл. 49 ал. 2 ЗН,е дал положителен отговор. Изложил е съображения, че продължаване на делото от призованите наследници в случая не може да се тълкува като управление на наследственото имущество, целящо неговото съхраняване по смисъла на чл. 58 пр. 1 ЗН, тъй като активните действия по защита чрез поддържане на отрицателния установителен иск, че вземането по процесния изпълнителен лист не съществува, са насочени към освобождаване от задължение, обременяващо наследството и могат да се разглеждат като приемане на наследството по конклудентен начин.Ето защо, съдът е приел, че отказът от наследство е недействителен, тъй като преди това наследниците са го приели с конклудентни действия, и е уважил предявения иск по чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД.

Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от жалбоподателите материалноправен въпрос.В цитираното в изложението решение № 395 от 4.11.10г. по гр. дело № 309/10г. на Второ г. о.на ВКС е прието, че мълчаливо приемане на наследството се реализира чрез извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Действията не трябва да се двусмислени, т.е. от тях да е възможно да се направят и други изводи, както е при ползване на обикновената покъщина, с която си служат членовете на семейството, или действия по обикновено управление на наследството, като законът предвижда за всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, т. е. касае се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус.В този смисъл е и решение № 64 от 24.02.10г. по гр. дело № 3838/08г. на Четвърто г. о. на ВКС,което посочва, че освен изрично приемането на наследството може да стане и мълчаливо чрез конклудентни действия, които могат да бъдат най-различни, но трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.

В разглеждания случай въззивният съд е подходил конкретно към установените по делото факти.Като е приел, че процесуалните действия на ответниците, като призовани наследници на първоначалната ищца по предявения иск с правно основание чл. 254 ГПК отм. по гр. дело № 4914/07г. на СГС, изразяващи се в подаване на въззивна жалба срещу постановеното решение и подаване на отговор на касационна жалба, манифестират волята им за приемане на наследството при условията на чл. 49 ал. 2 ЗН, съдът не се е отклонил от тази практика.В съответствие с нея е и изводът, че не са касае за действия по обикновено управление на наследството, а за разпореждане с наследственото имущество, тъй като извършените от тях процесуални действия в производството по иска по чл. 254 ГПК са насочени към освобождаване от задължение и прекратяване на принудителното изпълнение, което от своя страна рефлектира върху обема на наследствената маса.Следва да се има предвид и обстоятелството, че ответниците са направили отказ от наследството на тяхната наследодателка не непосредствено след смъртта й през 2009г.,а едва през 2016г.,след влизане в сила на решението на ВКС за отхвърляне на исковете по чл. 254 ГПК отм. на 17.06.15г.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита, обсъдил е подробно доказателствата по делото и е изложил собствени мотиви по основателността на исковата претенция.

Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като по поставения материалноправен въпрос има трайно установена практика на ВКС,която не се налага да бъде променена.

Релевираното основание по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Не се установява твърдението за неправилна правна квалификация на спорното материално право.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по жалбата, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Воден от горното,В. К. С, Трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4494 от 23.07.20г. по в. гр. дело № 12964/19г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.