Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енерго - П. П“ АД, чрез адв. В. М., против въззивно решение № 260388/ 19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1153/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 603/ 10.02.2020 г. по гр. д. № 14689/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че Ж. И. Ж. не дължи на „Енерго - П. П“ АД сумата 12 458, 14 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица],клиентски номер [ЕГН],абонатен номер [ЕГН] и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?” и 2. „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително?”. По първия въпрос се позовава на противоречие с приетото в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. по описа на ВКС, II т. о., a по втория въпрос на противоречие с приетото в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.,както и, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Ж. И. Ж., чрез адв. Цв. Д., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „Енерго - П. П“ АД не е доказало, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца. По делото е установено, че на 13.08.2018 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3 е демонтиран електромера и изпратен за проверка в БИМ. За изготвената метрологична експертиза от БИМ, ГД МИУ - РО Варна е съставен КП № 1871/ 08.08.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, без осъществяван достъп до вътрешността му; установено е наличие на преминала електроенергия по тарифа ТЗ, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не и на техническите характеристики. Със становище за начисление на електроенергия от 12.08.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 66 465 кВтч за периода 14.08.2017 г. - 13.08.2018 г. Корекцията е извършена на основание софтуерното прочитане паметта на средството за търговско измерване, Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 13.08.2019 г. за сумата от 12 458, 14 лева. От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че уредът е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия и е в метрологична годност. Налице е несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни, доколкото в базата данни е въведено измерваната електрическа енергия да се отчита по две тарифи, а не по три. Натрупаната в регистър 1.8.3 невизуализирана електрическа енергия не се регистрира през процесния период при редовния месечен отчет, което е довело до неправилно изчисляване на използваната от клиента електрическа енергия, т.е. консумирана, но неотчетена електрическа енергия.Налице е неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Въззивният съд е посочил, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия.Позовавайки се на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ съдът е приел, че с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ са регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова.Посочил е, че с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г., постановено от петчленен състав на ВАС, разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, а съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение – в случая от обнародването му на 14.02.2017 г.Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 13.08.2018 г. проверка на средството за търговско измерване въззивният съд е приел, че отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Приел е освен това, че не е доказано по безспорен начин процесният електромер да е монтиран с нулеви показания по регистър 1.8.3; да е консумирана електрическа енергия в посочения размер кВтч ;че претендираната сума е вярно изчислена математически – разценка и период, както и цените за дневна, нощна и върхова да са одобрени от ДКЕВР,поради което не е приложима нормата на чл. 183 ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулираният в изложението първи процесуален въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.

Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и ще бъде обсъден при решаване на делото по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260338/ 19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1153/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

УКАЗВА на касатора „Енерго - П. П“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 249, 16 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.

Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: