6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1364

гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2952 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител Р. И. - държавен инспектор в ТД Бургас, против въззивно решение № 6/17.01.2024 г, постановено по в. гр. д. № 173/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260246/30.09.2022 г. по гр. д. № 418/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта му с която е отхвърлен иска на Комисията против Р. Е. С. и Т. К. К. с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, а именно: 1. лек автомобил, марка „БМВ“, модел „523 И“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № ...., двигател № ....., цвят черен, с дата на първоначална регистрация 31.12.1999 г.; и 2. лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 Д“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № ..., двигател № ..., цвят черен металик, с дата на първоначална регистрация 30.06.1998 г. /Първоначалната претенция на ищеца е била за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 44 318,96 лв., като пред въззивният съд Комисията е оттеглила въззивната си жалба против първоинстанционното решение, в частта му с която е отхвърлен иска против ответниците за отнемане на заместващите облаги в размер на 14 800 лв. /представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор..., с адрес на сградата: [населено място], [улица]/ и 17 404,99 лв. /представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х 5“, рег. [рег. номер на МПС] , рама..., двигател №...../ и за сумите: 1 316 лв. /представляваща изплатена щета по разплащателна сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД с титуляр Р. Е. С./, 100 лв. /представляваща направени вноски на каса от проверяваното лице по разплащателна сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД с титуляр Р. Е. С./ и 2,50 лв. /представляваща направена вноска на каса от проверяваното лице по разплащателна сметка в „УниК. Б. АД с титуляр Р. Е. С./, като въззивният съд след прекратяване на производството по делото в тази му част е обявил обжалваното решение за влязло в сила като необжалвано в посочените части/.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.; и 3. Представляват ли „разход“ и следва ли да намерят отражение в анализа разходите за вноски по банкови сметки от ответниците и от трети лица в размер на 1 418,96 лв., за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно - постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период. По първите два въпроса се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с: решение № 111/07.10.2020 г. по гр. д. № 362/2020 г. на III г. о. на ВКС; решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 161/2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т. о. на ВКС; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. 34/2013 г. II т. о. на ВКС и др. Според касатора по третия въпрос е налице противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК само ответникът по жалбата Р. Е. С. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното:

По делото е прието за установено, че проверката на Комисията е образувана след получено уведомление от 30.10.2018 г. от Окръжна прокуратура - Бургас за привличане на Р. С. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 431 ЗМ-1293/2016 г. по описа на Първо РУ Бургас, пр. вх.№ 6087/2016 г. по описа на БОП и пор. № 789/2016 год. на Окръжна прокуратура - Бургас за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл. 4 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗПКОНПИ. Наказателното производство приключило със споразумение от 18.12.2018 г. по НОХД № 1164/2018г. на БОС, с което ответникът се признал за виновен в посоченото престъпление. С протокол от 31.10.2018 г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му. Проверяваният период бил от 15.08.2009 г. /дата на навършване на пълнолетие от С./ до 31.10.2018 г. Прието е, че на 15.08.2014 г. С. е сключил граждански брак с втората ответница, а с решение № 1126/07.07.2018 г. на РС Бургас, бракът им бил прекратен.

Въззивният съд, след като подробно е изследвал и описал придобитото от проверяваните лица, през процесния период имущество и е приел, че ответникът С. е придобил в проверявания период недвижим имот: в [населено място], представляващ жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ...., с адрес на сградата: [населено място], [улица], разположена в ПИ с идентификатор .....- общинска собственост, застроена площ от 37 кв. м., брой етажи – 1; и три леки автомобила, като в същия период се е разпоредил с недвижимия имот, както и с лек автомобил „БМВ“, модел: „X 5“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № ...... Налични в края на проверявания период били само двата автомобила, претендирани за отнемане от страна на ищеца. Разходите за закупуване на автомобилите към момента на придобиване възлизали общо на 35 882 лв. Като с оглед заключението на изслушаното вещо лице по делото е прието, че заместващата облага от продадения автомобил е 17 404,99 лв. Прието е въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, че недвижимия имот е бил закупен със средства изцяло дарение от бащата на ответника за сумата от 18 000 лв., като в впоследствие имота е продаден и не е наличен в патримониума на ответниците в края на проверявания период. Прието е, че законният произход на средствата, е установен в хода на делото чрез свидетелските показания на продавача на имота и обосновава извода, че получената заместваща облага при продажбата от ответника на същия имот е доход от законен източник. По пазарни цени към датата на отчуждаването заместващата облага била 14 800 лв. Съобразявайки вариант 2 от заключението на приетата експертиза, съдът е приел, че стойността на направените разходи възлиза на 144 897,97 лв., в т. ч.: сумата 106 873,24 лв.- разходите за издръжка на ответника /от които: за периода 2009 г.-2017 г. в общ размер 104 194,62 лв. и за издръжка само на ответника за 2018 г. - 2678,62 лв. Съдът изрично е посочил, че при определяне на размера на несъответствието за проверявания период от 15.08.2009 г. до 31.10.2018 г. са отчитани направените разходи за издръжка от петчленно семейство за времето от 15.08.2009 г. до 31.12.2017 г., а за едно лице - за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г., което съответства на действителното правно положение, установено по делото относно семейното положение на страните/; сумата 1 416,97 лв. – разходи за платени данъци; и сумата 36 607,76 лв.- разходи за пътувания в чужбина, съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, с оглед събраните по делото доказателства, че ответникът е осъществил значителни по време задгранични пътувания, като за 2017 г. те са в общ размер на 147 дни, а за 2018 г. – в общ размер на 171 дни. Установени били доходи, приходи и източници на финансиране, както следва: от трудова дейност и социални помощи, от застрахователно обезщетение, от продажба на недвижим имот, закупен със средства, дарени от родител, от кредит и от продажба на единия автомобил общо 51 013 лв. Посочил е, че при тези данни за нетен доход, който е отрицателна величина /- 111 287,97лв./, следва извод, че са липсвали разполагаеми средства за придобиване на имуществото. Позовал се е на решение № 50130/03.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021г., IV г. о., и е приел, че нетният доход може да бъде само нулев, но не и отрицателен. Прието е, че в случая не е налице изискваното закона значително несъответствие от 150 000 лв., по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Изискването следвало да е налице едновременно с наличието на конкретно имущество в края на проверявания период. Само при кумулативното наличие на тези две предпоставки било възможно да бъде постановено отнемане на конкретни вещи или заместващи облаги. При положение, че размерът на несъответствие не надвишавал законоустановения лимит от 150 000 лв. предявеният иск е приет за неоснователен.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Първите два въпроса са за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която задължение на въззивният съд, който е втора по ред инстанция по съществото на материалноправния спор, дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, преценка на относимите доказателства и изграждане на последователни фактически изводи, въз основа на които – и излагане на правни съображения – логически следствия от дадени условия. В мотивировъчната част на решението тези логически и правни изводи трябва да бъдат ясно и пълно отразени. Съдът дължи изясняване на всички релевантни факти, имащи отношение към елементите от фактическия състав на приложимите правни норми; въз основа на фактическите изводи дължи последователно изграждане на правни заключения. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар и лаконично, се е произнесъл по въведените от страните доводи, поради което и не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване. Видно от обжалваното решение в него изрично въззивният съд е посочил защо приема втория вариант от заключението на изслушаната експертиза, касаеща направените разходи за издръжка на домакинството на ответниците през процесния период, както и защо включва в приходите, сумата получена от продажба на недвижимия имот, закупен със средства, дарени от родител на ответника Р. С.. Следователно по доводите на ищеца съдът се е произнесъл, а правилността на изводите му не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК, защото същата касае преценка на събраните по делото доказателства и разрешаване на спора по същество.

Не се установява противоречие с Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по третия поставен от касатора въпрос. С посоченото ТР е прието, че „не представляват „имущество“ по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Внесените през проверявания период и впоследствие изтеглени парични средства от банкови сметки, които не са налични, включително и когато не е установено те да са преобразувани в друго имущество, също не представляват „имущество“, защото законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Изрично е посочено в мотивите, че „паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63 ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието“.

Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса.

По делото за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска Р. Е. С. е била назначена адвокат С. М. М. от АК - Бургас. Тя е представлявала страната и в касационното производство за изготвяне на отговор по касационната жалба, за която правна помощ ищецът по иска е внесъл определеното от въззивния съд възнаграждение от 1859,57 лв. по специалната сметка на ВКС на 11.07.2024 г. Предвид изложеното е налице основание на особения представител да са заплати определеното и внесено възнаграждение от 1859,57 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 6/17.01.2024 г, постановено по в. гр. д. № 173/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество [населено място] да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата в размер на 30 лв. – дължима държавна такса за касационно производство, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С. М. М. от АК – Бургас, в качеството й на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска Р. Е. С., възнаграждение в размер на сумата 1859,57 лв., внесена по сметка на ВКС на 11.07.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.