Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на [фирма], [населено място], чрез управителя за отмяна на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 2 и т. 4 АПК на решение № 2780/07.03.2017 г., по адм. д. № 12921/2016г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 5980/27.09.2016 г., постановено по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд – София град, в обжалваната част. Молителят чрез управителя на дружеството твърди, че решението противоречи на влязло в сила определение № 11924 от 2011г. на Върховния административен съд и излага доводи за нищожността му.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП не взема становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд - Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Изложените твърдения за нищожност на решението, чиято отмяна се иска, са недопустими за обсъждане в настоящото производство.

Следва да бъдат разгледани единствено доводите за наличие на хипотезите на чл. 239, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК.

На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания.

Сочените от молителя правни основания предвиждат отмяна...