Образувано е по жалба на С. П. П. от [населено място] срещу Решение с № 98/15.01.2016 г. по административно дело № 136 по описа за 2015 г. на Административен съд – Силистра. От съда се иска де отмени решението и да се присъди претендираното с исковата молба обезщетение в пълния му размер. В жалбата се излагат доводи за несъобразяване на решението с изяснената по делото фактическа обстановка, като се изтъкват подробни мотиви във връзка с твърдения за незаконосъобразност на актове на РДНСК РО „НСК” – С. и ДНСК – София.
Ответната по касационната жалба страна твърди, че жалбата е недопустима, като подадена след изтичане на предвидения в закона срок, поради което образуваното въз основа на нея производство следвало да се прекрати. Алтернативно се твърди, че същата е неоснователна и недоказана, а съдебно решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е недопустима, подадена в нарушение на нормите на чл. 175, ал. 2 във връзка с чл. 211, ал. 1 от АПК, а в случай, че съдът я допусне за разглеждане следвало да я прецени като неоснователна, поради липса на касационни основания за отмяна.
Касационната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство, срещу акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Оспореното пред настоящия съд решение е връчено на лицето на 19.01.2016 год. На следващия ден - 20.01.2016 година П. е депозирала изложение, изразяващо несъгласие с постановеното решение, което е оставено без движение за представяне на преписи за връчване на административния орган и Окръжна прокуратура С.. Съда е дал възможност на лицето да изпълни разпореждането му и е приел допълнителната жалба, входирана на 07.03.2016 година. При наличието на гореописаното следва да се приеме, че жалба по смисъла на АПК срещу решението е депозирана на 20.01.2016 година, т. е. в законния срок, като депозираната такава на 07.03.2016 година има значението на уточняваща и конкретизираща първоначалната такава.
По същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. П. П. против Дирекция за национален строителен контрол – София, с която се претендира присъждане на сумата в размер на 30 000 лв., представляващи претърпени от лицето имуществени вреди – стойност на премахната постройка, движими вещи, стойност на повредена тръба от ВиК инсталация. Претендира се присъждане и на сумата от 10 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания понесени от нея във връзка със събаряне на постройката и лишаването на семейството й от възможност да ползва баня, находяща се в премахната постройка, в следствие на което било влошено нейното и на сина й здравословно състояние. След проверка на относимите към производството факти и обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до извод за неоснователност на претенциите, поради липсата на една от изискуемите за ангажиране на отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: неоснователно действие или бездействие на ответника или негово длъжностно лице при и по повод осъществяване на административна дейност и липса на отменен по съответния ред административен акт, в резултат на които за ищцата да са настъпили твърдяните от нея вредни последици.
С атакуваното пред настоящата инстанция решение съставът на Административен съд - Силистра е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от П. искове за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени имуществени вреди и 10 000 лв. претърпени от лицето неимуществени вреди. Решението е правилно.
В хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства свързани с основателността на предприетите от компетентните органи действия по събаряне на незаконна постройка находяща се в имота на ищцата. Първоинстанционният съд е събрал доказателства за влизането в законна сила на Заповед с № ДК-02-СЦР-113/29.10.2012 г. на Началник РДНСК – СЦР, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Едноетажна сграда”, находяща се в поземлен имот с идентификатор [номер]
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес в същия град: [улица], изпълнен от С. П. и П. П.. По отношение на тази заповед ищцата е упражнила в пълнота дадената от закона възможност за оспорване и както бе описано по-горе, актът е влязъл в законна сила след потвърждаването му от компетентните съдебни инстанции. Видно от приложените по делото писмени доказателства, постройката подлежаща на премахване не е единствено жилище на ищцата и не се намира под специална защита. Касае се за изградена без строителни книжа и документи второстепенна постройка на допълващо застрояване, състояща се от стая, кухненски бокс, санитарен възел и склад за продукти, ползвани като „лятна кухня“. В имота има изградена основна постройка от 50 кв. м. на един етаж, което според депозираната през 1998 година данъчна декларация по чл. 26 от ЗМДТ е основно жилище за ищцата и съпруга и П. П..
Първоинстанционният съд е изследвал подробно предприетите от администрацията действия по изпълнение на тази заповед и не е установил извършване от страна на длъжностните лица действия или бездействия, които биха могли да бъдат квалифицирани като незаконосъобразни, а оттам и да послужат като основание за търсене и съответно присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на изпълнение на заповедта са извършени всички необходими и предвидени от закона действия, които да обезпечат от една страна в максимална степен защита на интересите на лицата засегнати от нея, незасягане на тяхната правна и имуществена сфера в степен по-голяма от необходимата за изпълнение на вмененото от закона задължение за премахване на обявения за незаконен строеж, както и интересите на собствениците на законно построени в съседните имоти сгради и съоръжения. В този смисъл първоинстанционният съд е извършил проверка и е формулирал извод, свързан с необходимостта от запазване на част от конструкцията на подлежащия на събаряне обект с цел недопускане на увреждане на сграда, собственост на съседи на имота, собственост на П.. По делото е безспорно установено, че самата ищца без намесата на длъжностни лица е преценила, че следва да изнесе находящите се в постройката движими вещи извън имота си и както самата тя заявява в съдебно заседание да ги изостави, тъй като е преценила, че наемът за съхранението им не е изгоден за нея. При това твърдение и при наличието на безспорни доказателства в тази насока, първоинстанционният съд е формулирал единствено възможен извод за липсата на каквито и да е незаконосъобразни действия или бездействия на служители на административния орган, в резултат на които за лицето да са настъпили имуществени вреди свързани с унищожаване, повреждане или изгубване на нейни движими вещи.
Правилно е преценена като неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение за извършен ремонт на ВиК инсталация. Безспорно е, че повредата, отстраняването на която е коствало на ищцата малко над 40 лв., е в резултат на нормалното остаряване на ВиК инсталацията в имота и е действие, което може да бъде квалифицирано единствено и само като предприето в условията на обичайна поддръжка на обслужващите инсталации на всеки един имот, до който има комуникация от такова естество.
В жалбата си пред касационната инстанция ищцата не посочва конкретни аргументи, свързани с предприети от административен орган или негови длъжностни лица незаконосъобразни действия и бездействия, но твърдения в тази насока могат да бъдат изведени от пространното й и емоционално изложение. При тази форма на изразяване на становище, първоинстанционният съд правилно е изследвал изцяло проведената по процедура по изпълнение на влязлата в законна сила заповед, като по този начин спазвайки принципа на служебното начало в максимална степен е изяснил всеки един факт или обстоятелство, който би бил относим към предявената от ищцата претенция, както и за преценка на нейната основателност.
Предвид описаното касационната инстанция счита, че атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на регламентираните от законодателя съдопроизводствени правила, съобразен е с приложимите материалноправни норми и не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да са основание за отмяната му.
Претенцията на ответната по касационната жалба страна за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията „разноски по производството“, „държавна такса“ и „възнаграждение на адвокат“, както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на „разноски по производството“, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима и не следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 98/15.01.2016 г. по административно дело № 136 по описа за 2015 г. на Административен съд – Силистра. Решението е окончателно.