Образувано е по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието срещу Решение № 5380/30.07.2015 г. по административно дело № 2237 по описа на Административен съд – София-град за 2014 г., допълнително Решение с № 2084/25.03.2016 г. за присъждане на законна лихва върху определената с първото решение главница и Решение с № 3188/11.05.2016 г. за поправка на ОФГ в допълнителното решение по същото дело. Твърди се в жалбите, че решенията са неправилни, постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъкват се доводи по същество. От съда се иска първото решение да се отмени в изцяло в осъдителната му част, алтернативно се иска намаляне на размера на присъденото обезщетение. Търси се отмяна и на последващите две решения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Ответната по жалбите страна не изпраща становища.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбите за допустими и частично основателни в частта касаеща размера на присъденото обезщетение, което било явно несъразмерно с претърпените от ищеца вреди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от участник в първоинстанционното производство срещу акт подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. Г. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 13.01. до 30.01.2014 г. в размер на 13 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и Началника на Затвора гр. С., както и на ГД „Изпълнение на наказанията” за посочения период, с които на практика бил ограничаван и лишаван от правото си на кореспонденция. Първоинстанционният съд е приел молбата за основателна до размер 1 500 лева. Приел е, че са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия на администрацията по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, представляващи връщане на кореспонденцията на ищеца, без да бъде заведена и неизпращането й до адресатите в рамките на периода за който се търси обезщетение. Приел е, че е житейски обосновано да се приеме, че през исковия период ищецът е имал негативни преживявания, които са в пряка и причинно следствена връзка с установената по делото незаконосъобразност на действията и бездействията на администрацията. За да присъди на ищеца сумата от 1500 лева съдът е взел предвид и, че негативните му преживявания, свързани с неизпращане на кореспонденцията му до адресатите й, са засилени от режима при който е изтърпявал наказание в местата за лишаване от свобода.
След подробен и задълбочен анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е установил относимите към правния спор фактически положения. Достигнал е до правилен и законосъобразен извод, свързан с наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. С. и нейния ръководител, свързани с непредвижване по определения ред и своевременно на изпращаната от лишения от свобода М. Г. Х. кореспонденция. Безспорно е установено, че лицето не е имало средства да заплати лично дължимите пощенски разходи за тази кореспонденция. Дали това се дължи на негово нарочно поведение, т. е. дали същия е разходвал наличните си средства по несъобразен според административния орган начин не следва да взима предвид и от първоинстанционният съд и настоящата инстанция. В закона липсват норми регулиращи начина на разпределение на личните бюджети на лишените от свобода. Достатъчно е да се установи, че към момента на депозиране пред затворническата администрация на конкретно писмо от страна на лишен от свобода, същият няма средства да заплати дължимите за достигането до адресата му разходи. В този случай е безспорно, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и съответните разпоредби от Правилник за приложението му, според които администрацията на местата за лишаване от свобода е длъжна да придвижи корспонденцията им за своя сметка. Законодателят е описал конкретен срок, в който длъжностните лица следва да изпълнят задълженията си в тази насока и този срок не зависи от предприемането на допълнителни действия. В този смисъл възражението на ответника за късно върнатия от администрацията на Затвора гр. С. З отговор, свързан с финансовото състояние на ищеца, е абсолютно неотносимо към производството. Следва да се има предвид, че кореспонденцията между двете администрации е можела да бъде извършена и по начин различен от изпращането на писма на хартиен носител.
Първоинстанционният съд е обосновал извода за наличието на доказано по безспорен начин нарушение на правото на кореспонденция на лицето по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЕКПЧОС в резултат на което за него са настъпили вреди в минимален размер, който се предполага и без да е необходимо представяне на изрични доказателства в тази насока.
Настоящият състав намира, че присъденото на лицето обезщетение е завишено и не съответства на търпените от него негативни усещания през сравнително краткия период от 13.01. до 30.01.2014 г., който е от съществено значение за определяне на справедлива и адекватна финансова компенсация. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид безспорно значимото за производството обстоятелство, че усещанията на Х. оказали влияние върху неговото поведение през този период са били с повишен интензитет, поради факта на престояването му в местата за лишаване от свобода при определен режим. По делото липсват данни в резултат на неизпълнение на задължения от страна на затворническата администрация, свързани със своевременно предвижване на кореспонденцията на лицето да са настъпили вреди по повод и във връзка с водени от него производства пред административни или съдебни органи. Липсват данни и за настъпили за лицето съществени вреди във връзка с неполучаване на информация предназначена за неговото семейство. Липсват данни, ищецът да не е получавал предназначената за него кореспонденция, изпратена му от негови близки или от държавните органи, с които той е контактувал на каквото и да е основание през този период.
Настоящия състав констатира, че не са събрани и доказателства за настъпили за лицето значителни увреждания от емоционален характер. Показанията на свидетеля Г. са непоследователни и дават бегла представа за относителен душевен дискомфорт на ищеца през процесния период. От една страна лицето твърди, че Х. е бил неконтактен, плачел и се затварял в себе си, а от друга, че не спял, викал и се карал.
Поради това настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се измени като същото се намали. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, конкретизирани по – горе в мотивите, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение за преживените от М. Г. Х. страдания, представляващи неимуществени вреди сума в размер на 150 лв.
С оглед изводите на настоящия съдебен състав следва да се измени и Решение № 2084 от 25.03.2016 година, в частта, в която е присъдена законна лихва върху първоначално определеното парично обезщетение, а именно същата да бъде начислявана върху главница в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.03.2014 година до окончателното и изплащане.
В мотивите на оспореното решение № 2084 от 25.03.2016 година е обсъден достатъчно задълбочено момента, от който следва да се начислява лихва върху присъденото обезщетение, а именно от дата на предявяване на иска – 04.03.2014 година. В диспозитива на решението съда е допуснал очевидна фактическа грешка, изписвайки 2015 вместо 2014 година. Решението с № 3188 от 11.05.2016 година, с което тази грешка е коригирана е правилно и следва да се потвърди.
Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията „разноски по производството“, „държавна такса“ и „възнаграждение на адвокат“, както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на „разноски по производството“, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима и не следва да се уважи.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 5380/30.07.2015 г. по административно дело № 2237 по описа на Административен съд – София-град за 2014 г., в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на Р. Б е осъдена да заплати на М. Г. Х., понастоящем в Затвора в гр. С. З, по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1500 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди за периода 13.01.2014 г. - 30.01.2014 г. от незаконосъобразни действия и бездействия по повод на предадена от лицето кореспонденция за изпращане по реда на чл. 90 ал. 4 от ЗИНЗС в Затвора, гр. С. като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение от 1500 (хиляда и петстотин) лв. на 150 (сто и петдесет) лв., ведно със законна лихва върху главница в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.03.2014 година до окончателното и изплащане
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5380/30.07.2015 г. по административно дело № 2237 по описа на Административен съд – София-град за 2014 г. в останалата му част.
ИЗМЕНЯ Решение № 2084 от 25.03.2016 година по административно дело № 2237 по описа на Административен съд – София-град за 2014 г., в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на Р. Б е осъдена да заплати на М. Г. Х. законна лихва считано от 04.03.2015 година върху сумата от 1500 лева, като намаля сумата, върху която следва да бъде начислявана законна лихва от 1500 на 150 /сто и петдесет/ лева до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2084/25.03.2016 г. по административно дело № 2237 по описа на Административен съд – София-град за 2014 г. в останалата му част.
Оставя в сила Решение с № 3188 от 11.05.2016 година по адм. дело № № 2237 по описа на Административен съд – София-град за 2014 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.