№ 891

[населено място], 20.03.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2555 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агрополизем“ ЕООД срещу решение № 73 от 06.06.2024г. по в. т.д. № 221/2023г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 72 от 18.07.2023г. по т. д. № 146/2023г. на Окръжен съд – В. Т. С първоинстанционното решение, по иск на „Ф. К. ЕООД по чл. 464, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, е признато за установено, че „Агрокрафт“ ЕООД не дължи на касатора 250 000 лева, със законната лихва за забава от 28.07.2022г. до окончателното плащане. За сумите е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 225/2022г. на Районен съд – Елена с посочено основание за плащането запис на заповед от 11.01.2022г. Въз основа на издаден в същото производство изпълнителен лист вземанията са били предявени за събиране в изпълнително дело № 20208090400861 на ЧСИ С. К., рег. № 809 на КЧСИ, по което взискател е било и „Ф. К. ЕООД.

Касаторът намира, че въззивното решение е неправилно (включително очевидно неправилно). Основно се оспорва изводът на съда, че не се установява наличието на каузално правоотношение (договор за заем) между двамата ответници, за обезпечаване на което е бил издаден записът на заповед, и поради това вземанията по ценната книга не съществуват.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с отхвърляне на предявените искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Има ли за последица несъществуване на вземането по запис на заповед при посочване от ищеца на каузално правоотношение, но недоказването му?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с т. 17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60212 от 22.10.2021г. по гр. д. № 1892/2020г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 13 от 28.07.2017г. по т. д. № 2642/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 248/2014 от 23.01.2015г. по т. д. № 3437/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 38 от 07.04.2015г. по т. д. № 1008/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 17 от 16.02.2015г. по т. д. № 166/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 218 от 21.01.2019г. по т. д. № 304/2018г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 20 от 19.06.2018г. по т. д. № 1151/2017г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно които ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

2. Недоказване на каузално правоотношение по запис на заповед води ли до несъществуване на вземането по записа на заповед?

3. Неустановяването на каузално правоотношение (по договор за заем) между двама ответници за обезпечаване на изпълнението, по което е издаден записът на заповед, води ли до извод, че процесната ценна книга – запис на заповед е съставена с цел привидно легитимиране на поемателя като кредитор за участие в разпределение на несъществуващ в действителност дълг?

Според касатора вторият и третият от въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

От „Ф. К. ЕООД, насрещна страна по жалбата, не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Отговор не е подаден и от „Агрокрафт“ ЕООД, ответник в производството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба по чл. 464, ал. 1 от ГПК на „Ф. К. ЕООД от 21.12.2022г. В молбата е било изложено, че дружеството е взискател по изпълнително дело № 20208090400861 на ЧСИ С. К., рег. № 809 на КЧСИ, като има вземане от 513 215. 93 лева против „Агрокрафт“ ЕООД. Като взискател в това производство на 18.10.2022г. е било присъдените дружеството „Агрополизем“ ЕООД за сума от 250 000 лева главница, законни лихви за забава и разноски. Присъединените вземания са произтичали от запис на заповед от 11.01.2022г. с падеж 29.06.2022г. За тях е била издадена заповед за изпълнение № 109 от 29.07.2022г. по ч. гр. д. № 225/2022г. на Районен съд – Елена. На същата дата е бил издаден и изпълнителен лист. От длъжника не е било подавано възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът „Ф. К. ЕООД е поискал да бъде установено, че вземанията, присъединени с изпълнителния лист от 29.07.2022г., не съществуват. Съображенията са били, че липсва предоставяне на сума от 250 000 лева. „Агрополизем“ ЕООД, с управител П. М. Б., е било регистрирано на 03.12.2021г. с капитал от 100 лева и не е извършвало търговска дейност. Съгласно обявяванията в търговския регистър, на 30.06.2022г. е била подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2от ЗСч, според която през 2021г. дружеството не е осъществявало дейност. Така липсва фактическа възможност за предаване на сума от 250 000 лева на 11.01.2022г., когато е бил издаден записът на заповед. Длъжникът, чрез управителя Д. З. Т., не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, въпреки останалите задължения на дружеството. Очевидната цел е чрез създаденото привидно и несъществуващо вземане да бъде намалена частта от получената пропорционално сума на всеки един от кредиторите по изпълнителното дело за сметка на привидния взискател „Агрополизем“ ЕООД.

С исковата молба са били представени писмени доказателства и е било поискано даването на обяснения от страна на управителите на дружествата ответници включително по въпросите по какъв повод и с цел обезпечаване на какви вземания е бил издаден записът на заповед от 11.01.2022г.; предавана ли е сума от 250 000 лева; съществуват ли търговски отношения между дружествата.

С подаден отговор на исковата молба „Агрополизем“ ЕООД е възразило, че записът на заповед е абстрактна сделка и не е нужно да има каузални отношения (фактическа възможност сумата от 250 000 лева да е предадена преди или в деня на издаване на записа на заповед).

Съгласно обясненията от управителите на ответните дружества в първоинстаницонното производство, сумата от общо 250 000 лева е била дадена на ръка и на части от П. М. Б. на Д. З. Т. през месец януари 2022г. Целта била „Агрокрафт“ ЕООД да бъде подпомогнато, тъй като е имало финансови затруднения. Записът на заповед бил „застраховка“, че парите ще бъдат върнати.

С решение № 72 от 18.07.2023г. по т. д. № 146/2023г. на Окръжен съд – В. Т. предявените отрицателни установителни искове са били уважени. Съдът е приел, че записът на заповед притежава всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ, но въз основа на него не могат да бъдат признати вземания на „Агрополизем“ ЕООД. В процедурата по чл. 176 от ГПК са били изложени твърдения за предоставен заем предвид възникналите финансови проблеми на „Агрокрафт“ ЕООД. Поради това в тежест на ответниците е било да установят сключването на такъв договор, но обстоятелството е останало недоказано. В тази връзка от първоинстанционния съд са били отчетени: датата на учредяване и регистрация на взискателя „Агрополизем“ ЕООД (един месец преди издаването на записа на заповед); липсата на осъществявана дейност от дружеството, за което е била подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч; липсата на установен финансов ресурс за предоставяне на сумата от 250 000 лева; липсата на счетоводни записвания във връзка с такава предоставена сума.

Срещу решението на Окръжен съд – В. Т. е била подадена въззивна жалба от „Агрополизем“ ЕООД. Изложено е било, че управителите на двете дружества ясно и точно са заявили какви са причините за издаване на записа на заповед. Установена е била каузата за поемането на задължението. Записите на заповед не се осчетоводяват. В изпълнителното дело има множество други кредитори и те са съгласни с вземането на „Агрополизем“ ЕООД.

С решение № 73 от 06.06.2024г. по в. т.д. № 221/2023г. на Апелативен съд – В. Т. първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено, като са били споделени изводите на окръжния съд за основателност на предявените от искове. Съществуването на вземания на присъединения взискател „Агрополизем“ ЕООД срещу длъжника „Агрокрафт“ ЕООД по записа на заповед от 11.01.2022г. е било оспорено с доводи за привидност. Ищецът не е участвал в заповедното производство по ч. гр. д. № 225/2022г. на Районен съд – Елена, поради което издадената заповед не го обвързва и не му отрича правото да повдигне спор по въпроса за съществуване на вземането. Управителите на ответните дружества са дали обяснения, че записът на заповед е издаден като обезпечение на техни заемни отношения, т. е. признато е наличието на каузално правоотношение по договор за заем, за обезпечаване на чието изпълнение е издадена ценната книга. Ищецът твърди липса на такова правоотношение като причина за издаване на записа на заповед и в тежест на ответниците е било да установят съществуването на вземания на „Агрополизем“ ЕООД по договора за заем. Сключване на договор за заем чрез реално предаване на сумата от 250 000 лева не е било установено. При това от въззивния съд е направен извод, че съставянето на записа на заповед е било с цел привидно легитимиране на поемателя като кредитор за участие в разпределение на несъществуващ в действителност дълг.

С оглед решаващите мотиви на въззивния съд в решението му, първият въпрос на касатора не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Той не е част от правния спор и обуславящ правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въпросът касае хипотеза, при която ищецът е поемател по запис на заповед, който е предявил вземането си по ценната книга с посочване допълнително на каузално правоотношение, по повод на което тя е била издадена, но това правоотношение е останало недоказано. В решението си въззивният съд е възприел други обстоятелства – че е предявен иск по чл. 464, ал.1 от ГПК от взискател за установяване несъществуването на вземане по запис на заповед на друг взикател, при който иск от ответниците са въведени твърдения за обезпечителен характер на ценната книга (обезпечаващ задължение по договор за заем). Твърденията за сключен договор за заем, според въззивния съд, са били в доказателствена тежест на ответниците, но са останали недоказани.

Вторият и третият от въпросите отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Обобщени и конкретизирани, те съдържат питане дали при иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК, когато се оспорва вземане на друг взискател по запис на заповед, издаден за обезпечаване на задължение по договор за заем, неустановяването на каузалното правоотношение между длъжника и взискателя може да доведе до извод, че вземането по записа на заповед не съществува. В този смисъл са мотивите на въззивния съд. Съдът е приел, че с оглед липсата на реално заемно правоотношение между ответниците следва да се приеме, че вземането на „Агрополизем“ ЕООД срещу „Агрокрафт“ ЕООД по записа на заповед от 11.01.2021г. не съществува. Тези изводи не се споделят от касатора.

Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Напротив, отговор на въпроса може да бъде изведен от практиката на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 121 от 01.07.2009г. по т. д. № 55/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50127 от 03.11.2022г. по т. д. № 815/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.) и тя се явява съобразена от въззивната инстанция. Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Според мотивите на тълкувателното решение, с въвеждането на твърдения от издателя за наличието на каузално правоотношение се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга.

В случая в хода на делото (при дадени обяснения по чл. 176, ал. 1 от ГПК) от ответниците по иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК е било въведено твърдение за обезпечителен характер на записа на заповед от 11.01.2022г. – че той е бил издаден във връзка с договор за заем, по който от „Агрополизем“ ЕООД е предоставена сума от 250 000 лева. Обстоятелствата са били потвърдени от „Агрополизем“ ЕООД в подадената въззивна жалба (за установена кауза за поемане на задължението по записа на заповед). Поради характера на водените искове (отрицателни установителни) и възраженията на ищеца, че сума от 250 000 лева не е била предоставяна, в тежест на ответниците е било да установяват това обстоятелство, съответно съществуването на вземане на „Агрополизем“ ЕООД по договор за заем, което записът на запис е обезпечавал. В такава хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Това са изводите на въззивния съд и те съответстват на съдебната практика, предвиждаща принципна възможност предмет на доказване да бъде каузалното правоотношение, с прилагане на последиците на чл. 154, ал. 1 от ГПК относно доказателствената тежест, включително относно доказаността на вземането по записа на заповед, когато той е с обезпечителен характер.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – В. Т.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 06.06.2024г. по в. т.д. № 221/2023г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.