Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. В. и Н. В. Д. и двамата от гр. С., подадена чрез пълномощника им – адвокат Стоянов, срещу решение от 4.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1035 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІІ „Б” състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа на кмета на Столична община с № РД-54-368 от 21.07.2000 г да отмени отчуждаването на имот.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон-посочено в края на касационната жалба, а от изложеното в обстоятелствената й част може да бъде извлечено и оплакване за допуснато нарушение на съществени процесуални правила. То е обосновано с твърдения за несъобразяване с указанията на Върховния административен съд, дадени в решението за отмяна. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се претендира и присъждане на сторените разноски пред всички инстанции.

След образуване на касационното производство А. С. В. е починала, като на нейно място са конституирани наследниците й, всичките упълномощили адвокат Стоянов и заявили, че поддържат касационната жалба.

Ответната страна по касационната жалба, чрез процесуалния си представител взема становище за нейната неоснователност. Твърди, че решението на съда е правилно и съобразено с указанията, дадени в решението за отмяна.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора и неприложимостта на хипотезата на чл. 2 от реституционния закон. Счита освен това, че бившият отчужден имот е внесен в капитала на юридическото лице, поради което е станал негова собственост и е излязъл от патримониума на общината.

Настоящият състав на Върховният административен съд,...