Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на началника на М. П., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Георгиев, срещу решение № 1089/14.05.2012г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 282/2011г., с което е отменено решение № 23/10.01.2011 г. на началника на М. П..

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД. Претендира се отмяна на решението на Административен съд – Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „САДАТ” ООД – гр. П. срещу решение № 23/10.01.2011 г. на началника на М. П..

Ответникът по касационната жалба – „САДАТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л.” № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гацова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинт. страна – ТД на НАП – Пловдив – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 23/10.01.2011 г. г. на началника на М. П., с което на основание чл. 201, пар. 1, б. „а”, пар. 2 и пар. 3, чл. 214, пар. 1 и чл. 232, пар. 1, б. „б” от Регламент...