Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Г. И. Г., съдебен адрес гр. С., ул. „Веслец”, №52, вх. „В”, ап. 27 срещу решение №243 от 15.12.2009г. на Комисията за защита от дискриминация.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Твърди, че административният орган не е направил пълен и обективен анализ на доказателствата. Не е извършил сравнение с други, третирани същата вечер пациенти. Не е отчел, че екип на Центъра за спешна медицинска помощ не е изпратен поради липса на точна индивидуализация на мястото. Твърди, че не е установена липса на контрол за спазване на правото на равно третиране, поради което наложената глоба е в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата – Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Органът е обсъдил всички доказателства по делото, изложил е подробни мотиви и не е нарушил материалния закон. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – Е. М. Я.-Георгиева и С. И. Б., не вземат становище.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

На 19.03.2008г. в 20, 17 часа в Центъра за спешна медицинска помощ, гр. С., е получено повикване от Студентски град за спешна медицинска помощ, прието от медицинския специалист Е. Я.-Георгиева. По делото не е представена писмена форма за регистриране на това повикване съгласно нормативните изисквания. Въпросите, които Янкова-Георгиева задала на лицата, подали сигнала са къде се намират, пияно ли е лицето...