Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Х., гражданин на Иран против Решение N`123/30.04.2010 г., постановено по адм. дело N`85/2010 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №ОЧ-21/02.02.2010 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) гр. С., с която му е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години”, считано от 02.02.2010 г. до 01.02.2015 г.

Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция”, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд гр. С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Х. Х., гражданин на Иран, против Заповед №ОЧ-21/02.02.2010 г. на Директора на РДГП гр. С., с която, на основание чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 11, т. 5 и т. 9 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години”, считано от 02.02.2010 г. до...