Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба подадена от Р. И. М. от гр. С. срещу заповед К-2241 от 13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно - производствените правила – липсва предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят до 14.04.2009г. е бил служител на МВР, когато е сдал длъжността главен инспектор - разузнавач І-ва степен при ГД „Криминална полиция”- МВР, категория „В”.

Видно от приложената справка за осигурителен стаж, жалб.Маринов към 30.05.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 24 години, 05 месеца и 11 дни, при общ осигурителен стаж 30 години, 03 месеца и 26 дни.

В съответствие с тези данни, със заповед К-2241 от 13.04.2009 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи като орган по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на Р. И. М. от гр. С. като държавен служител от МВР.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл....