Определение по ч. гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 07.10.2019 година
Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.09.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г
В. Й
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 3459 /2019 г.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) „Сарафово“ срещу определение № 1445 от 02.08.2019 г. по възз. ч.гр. д. № 1107 /2019 г. на Бургаския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено определение на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба на основание чл. 130, ал. 1 ГПК поради недопустимост на предявения иск и производството по делото е прекратено.
Насрещните страни община Бургас и ОСЗ – Бургас не са представили писмени отговори.
Настоящият състав намира следното:
Въззивният съд е приел както и първоинстанционният, че предявеният иск на ЗКПУ „Сарафово“ срещу община Бургас и ОСЗ – Бургас за установяване, че ЗКПУ „Сарафово“ на осн. чл. 45 ППЗСПЗ има право на собственост на прилежащи части към сгради и постройки, описани в договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение по реда на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ от 06.09.1995 г., представляващи стопански двор с площ 7954 кв. м., чрез закупуване на прилежащите площи по реда и при условията на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, е недопустим.
Първоинстанционният съд е обосновал извода, че процедурата за „упражняване правото на закупуване на прилежащите площи“ е административна, а не искова по реда на ГПК. Ако министърът или оправомощеното лице откажат да издадат заповед за продажба (мълчаливо или изрично), отказът подлежи на обжалване пред съд,...